Name: La Traviata
Start: 2023-12-01T00:00:00.000Z
End: 2023-12-01T00:00:00.000Z
Location: CHC Boris Hristov

Organization

Admin

State Opera Plovdiv

Direction d'orchestre

Luciano Di Martino

Orchestra

Orchestra of the Plovdiv Opera

Mise en scène

Nina Naydenova

Chorégraphie

Boryana Sechanova

Direction de choeur

Dragomir Yosifov

Soprano

Vera Girginova

Violetta Valéry

Ténor

Georgi Sultanov

Alfredo Germont

Baryton

Mikhail Pulyev

Giorgio Germont

Mark Fowler

Gaston de Letorières

Vladimir Nikov

Baron Douphol

Mariya Anastasova

Flora Bervoix

Mezzo-soprano

Valeria Mircheva

Annina

Basse

August Metodier

Marquis d'Obigny

La Traviata -  (La traviata)

Plovdiv

Bulgarie

CHC Boris Hristov

La traviata Verdi

Public

La traviata

Prajna Dittakavi

Valide

РАЗПЪТНАТА ОПЕРА: La traviata или просто „Травиата“

Нерядко в началото на големия успех и голямата популярност стои един провал. Така е и с La traviata, 18-тата опера на Джузепе Верди, последна от великолепната тройка, включваща още „Риголето“ и „Трубадур“. В разгара на работата над „Трубадур“, през 1852 при посещение в Париж, композиторът гледа пиесата La Dame aux Camélias на Александр Дюма-син. Историята на отхвърлената от обществото и любимия куртизанка Виолета Валери, историята за личната й трагедия и упрека към обществените гузност и жестокост е до голяма степен автобиографична за Дюма-син; сред прототипите на героите са известната парижка traviata (тук припомням, че това не е собствено име, а нарицателно пейоративно определение – пропаднала или безпътна жена) Мари Дюплеси, самият автор,имащ връзка с нея, вероятно и Жорж Жермон носи нещо от характера на Дюма-баща и неговото авторитарно поведение в казуса със сина му и Дюплеси... Пиесата, първоначално повест, скандализира тогавашното общество с „аморалния“ си сюжет, със самия факт на поставянето на една „безпътница“ в центъра на вниманието. Така Дюма нарушава пакта на дискретността около тайните наслаждения на буржоазията, разкривайки тъмната им, трагична сянка. Верди открива съвременен сюжет, който отдавна търси, навреме идва и поредната поръчка от Театро Ла Фениче във Венеция с указан срок за премиера през март 1853. Верди и либретистът му Франческо Мария Пиаве започват трескава работа в Санта Агата. Както стана дума в началота премиерата е скандална. Причините за това са различни: неподходящата за ролята на туберкулозна куртизанка закръглена и цъфтяща дива Сальвини-Донателли, неразположеният Алфредо и неподходящият Жорж Жермон; неприязънта към и шокът от „скандалния“ сценарий, съвременната обстановка и костюми. След премиерата и чак до средата на 80-те години, операта се поставя в историческа среда, изместена назад „по времето на кардинал Ришельо“, съдба, която по-късно сполита и „Бал с маски“, но вече не от морални , а от политически съображения. Верди пише: Премиерата беше пълен провал. Но чия е вината – моя или на певците? Времето ще каже.

Времето ясно отговаря и нанася своите решителни корекции в оценката на новата опера. Своите корекции нанася и композиторът преди новата постановка, година по-късно, отново във Венеция, този път в Театро Сан Бенедето: мястото на катастрофата става и място, откъдето започва  триумфа. Мадрид, Барселона, Ню Йорк, Лондон, Париж... Въпреки че не спират, възмущенията от сюжета постепенно стихват пред възхищението от музиката. А и, както отбелязват някои съвременни критици: Не е ясно защо „неморалността“ на „Травиата“ буди такава тревога и с какво тя е по-страшна, от извършващото се на сцената в „Дон Жуан“ например?

Историята на Вердиевия шедьовър е историята на Пепеляшка от слугиня, превърнала се в принцеса. Но тук чудото не произлиза от магьосница; чудото е в самата партитура...

автор: Драгомир Йосифов

български

Crédits de représentation (Distribution et équipe de production )

Distribution

Équipage

Ensemble