Name: Turandot
Start: 2014-07-31T00:00:00.000Z
End: 2014-07-31T00:00:00.000Z
Location: Opera House

Admin

Organization

Singer

Soprano

Mariana Zvetkova

Turandot

Tenor

Boiko Zvetanov

Calaf

Maria Tsvetkova

Liù

Bass

Delyan Slavov

Timur

Baritone

Emil Ugrinov

Ping

Georgi Dinev

Pang

Conductor

Grigor Palikarov

Stage director

Nina Naydenova

Set designer

Boris Stoynov

Costume designer

Tsvetanka Petkova-Stoynova

Choreographer

Boryana Sechanova

Chorus master

Nevena Mihaylova

State Opera Bourgas

Burgas

Bulgaria

Opera House

Turandot Puccini

Approved

The word "Turandot" is of Persian origin and means "the daughter of Turan." Turan is a region in Central Asia that once belonged to the Persian Empire. In Persian, this magical tale is known as "Turandokht", while "dokht" is an abbreviation of "dokhtar" which means "daughter".

            The story of Princess Turandot is drawn from the Persian short story entitled "One Thousand Days," or "Hezar-o-yek-shab," translated in 1722 by François Petit de La Croix. This compilation is actually the other part of the well-known Thousand and One Nights. The story of Turandot is one of the most popular of de la Croix's translations, and its plot is conditioned by the classic trinity of space, time and action.

            Puccini began working on Turandot in March 1920 after meeting his librettists Giuseppe Adami and Renato Simoni. Four years later, the opera was composed to the final duet. Unhappy with his lyrics, however, Puccini stopped working until October 8, when he stopped at Adam's fourth version of the duo's text. Just two days later, he was diagnosed with throat cancer and the composer went to Brussels to undergo new, experimental radiation therapy. Puccini and his wife never know the severity of his illness; the real diagnosis was only revealed to their son. On November 24, 1924, Puccini died of complications resulting from a fatal illness.

            It leaves behind 23 pages with 36 sketches, including those of the great final duo of Turandot and Calaf. They are also instructed that Ricardo Zandonay is the person entrusted with completing the opera. However, Puccini Tonio's son resists, and ultimately Franco Alfano is elected. Alfano creates the first version of the Turandot finale with a few passages added by himself, allowing himself to invest in libretto even sentences disapproved by Puccini himself. To put it mildly, the unkind criticism of both editor Ricordi and conductor Arturo Toscanini himself does not linger and Alfano is forced to write a second, exactly following Puccini's sketches and adhering strictly to the composer's finale style - so long as he does not even allow himself to be drawn part of Adam's text that Puccini did not indicate that he wanted to be included in the music. Ricordi's real concern, however, is not the quality of Alfano's work, but his deep desire for the end of Turandot to sound as written by Puccini himself - and Alfano's editorial fails to "dry" the final touches left by the composer. The debate over which of the two versions of the finale is more successful is open to this day, but the general opinion tends to be the first attempt by Alfano. A careful study of the sketches left by Puccini, with which Ricordi later allows scientists to get acquainted (and some of them are even published), shows how Alfano did not even attempt to use most of the shorter notes left by the composer, except for those without whom stylistic consistency would simply be impossible.

            The Turandot premiere was at the Milan Scale on Sunday 25 April 1926, a year and five months after Puccini's death. The conductor is Arturo Toscanini. In the middle of Act III, two strokes after the “Liu, poesia!” Cue, the orchestra freezes. Tuscanini stops conducting and puts his baton on the console, then slowly turns his face to the audience and says, "This is where the opera ends because after that the maestro dies." The curtain is slowly falling. The audience remains in grave silence. Moments later, the exclamations of "Glory to Puccini!" Erupt, for the first time, the opera with the finale of Franco Alfano is performed on the second performance.

            For many years, the Government of the People's Republic of China has forbidden Turandot from assuming that the work depicts China and the Chinese in a negative light. However, in the late 1990s, a period of more conciliatory state policy occurred, and in September 1998, for eight consecutive nights, the opera was played in the Forbidden City with lavish scenery and even soldiers from the People's Liberation Army as extras. The production is international; the director and choreographer are Zang Imu and the conductor is Zubin Meta. The role of Princess Turandot is Giovanni Casola, Calaf is Sergei Larin, and Liu is Barbara Fritoli.

English

Думата „Турандот“ има персийски произход и означава „дъщерята на Туран“. Туран е област в Централна Азия, влизала някога в рамките на Персийската империя. На персийски тази вълшебна приказка е позната като „Turandokht“, като „dokht“ е съкращение на „dokhtar“, което означава „дъщеря“.

            Историята за принцеса Турандот е почерпена от персийския сборник с разкази, озаглавен „Хиляда и един дни“, или „Hezar-o-yek-shab“, преведен през 1722 от Франсоа Пети дьо Ла Кроа. Тоз сборник всъщност представлява другата част на добре познатите „Хиляда и една нощи“. Приказката за Турандот е една от най-популярните от превода на дьо Ла Кроа, а фабулата ѝ е обусловена от класическото триединство пространство, време и действие.

            Пучини започва да работи по „Турандот“ през март 1920.а, след като се среща със своите либретисти Джузепе Адами и Ренато Симони. Четири години след това операта е композирана до финалния дует. Недоволен от текста му обаче, Пучини преустановява работа до 8 октомври, когато се спира на четвъртата версия на Адами на текста на дуета. Само два дни по-късно му поставят диагноза рак на гърлото и композиторът заминава за Брюксел, за да се подложи на ново, експериментално лечение с лъчетерапия. Пучини и неговата съпруга така и не узнават сериозността на заболяването му; същинската диагноза е разкрита единствено на техния син. На 24 ноември 1924 година Пучини умира от възникнали вследствие фаталната болест усложнения.

            След себе си оставя 23 страници с 36 скици, между които и тези на големия финален дует на Турандот и Калаф. Към тях има и инструкция, че Рикардо Зандонай е човекът, комуто се поверява завършването на операта. Синът на Пучини Тонио обаче се възпротивява и в крайна сметка избраникът се оказва Франко Алфано. Алфано създава първия вариант на финала на „Турандот“ с няколко добавени от самия него пасажа, позволявайки си да вложи в либретото и изречения, неодобрени от самия Пучини. Меко казано неласкавата критика и на редактора Рикорди, и на самия диригент Артуро Тосканини не закснява и Алфано се вижда принуден да напише втори, точно следващ скиците на Пучини и стриктно придържащ се към стила на композитора финал – дотам, че не си позволява дори да вмъкне част от текста на Адами, за който Пучини не е индикирал, че иска да бъде включен към музиката. Истинската грижа на Рикорди обаче не е качеството на работата на Алфано, а дълбокото му желание края на „Турандот“ да звучи като написан от самия Пучини – а редакцията на Алфано не успява да „съшие“ оставените от композитора финални щрихи. Дебатът относно това коя от двете версии на финала е по-успешна е отворен и до днес, като обаче всеобщото мнение клони към първия опит на Алфано. Внимателното изследване на скиците, оставени от Пучини, с които Рикорди на по-късен етап позволява на учените да се запознаят (а някои от тях даже биват публикувани) показва как Алфано всъщност дори не е и направил опит да използва повечето от по-кратките бележки, оставени от композитора, с изключение на онези, без които стилистичната последователност просто би била невъзможна.

            Премиерата на „Турандот“ е в Миланската „Скала“ в неделята на 25 април 1926-а, година и пет месеца след смъртта на Пучини. Диригент е Артуро Тосканини. В средата на III действие, два такта след репликата „Liu, poesia!“, оркестърът застива. Тосканини спира да дирижира и оставя палката си на пулта, след което бавно се обръща с лице към публиката и казва: „Тук завършва операта, защото след това място маестрото умря“. Завесата бавно пада. Публиката остава в гробна тишина. Миг по-късно изригват възгласи „Слава на Пучини!“ Всъщност за пръв път операта с финала на Франко Алфано се изпълнява на второто представление.

            Дълги години правителството на Китайската народна република забранява „Турандот“ да бъде поставяна с презумпцията, че творбата представя Китай и китайците в отрицателна светлина. В края на 90-те обаче настъпва период на по-отстъпчива държавна политика и през септември 1998 година в осем поредни вечери операта бива играна в Забранения град с пищни декори и дори войници от Китайската народноосвободителна армия като статисти в добавка. Продукцията е международна; режисьор и хореограф е Занг Иму, а диригент – Зубин Мета. В ролята на принцеса Турандот е Джована Касола, Калаф е Сергей Ларин, а Лиу – Барбара Фритоли.

български

Πιστώσεις παράστασης (Πρωταγωνιστές & Συντελεστές )

Εκμαγείο

Πλήρωμα