Organization

Dancers

Rosen Kanev

Kirill Ivanov

Vera Aspridi

Mathew Whittle

Dyrygent

Georgi Dimitrov

Reżyseria

Plamen Kartalov

Scenografia

Miodrag Tabački

Reżyseria światła

Andrej Hajdinjak

Assistant Director

Vera Beleva

Kostiumy

Hristiana Mihaleva

Choreografia

Antonetta Aleksieva

Svetlin Ivelinov

Przygotowanie chóru

Violeta Dimitrova

Vanesa Tsvetkova

Rositsa Kostova

Korepetytor /- ka

Yolanta Smolyanova

Milen Stanev

Pelagia Cherneva

Svetlana Ananievska-Yankulova

Aleksandra Ivanova

Promter

Draga Machuganska

Translation

Shezhina Rusinova-Zdravkova

Śpiewak

Mezzosopran

Violetta Radomirska

Carmen

Tenor

Kostadin Andreev

Don José

Baryton

Veselin Mihailov

Escamillo

Sopran

Radostina Nikolaeva

Micaëla

Svetozar Rangelov

Zuniga

Atanas Mladenov

Morales

Diana Vassileva

Frasquita

Tsvetelina Kotseva

Mercedes

Krassimir Dinev

Remendado

Iliya Iliev

Dancairo

Ramona Nikol Miteva

Bohemian Song

Rumen Bonev

Sofia Opera & Ballet

Others

Coro del Teatro dell'Opera di Sofia

Orchestra

Orchestra Teatro dell'Opera di Sofia

francuski

Sofia

Bułgaria

Sofia Opera

Main Hall

Public

bułgarski

angielski

Approved

CARMEN – A REFLECTION OF TRAGIC GUILT FROM AN ANCIENT GREEK TRAGEDY

Music, lyrics and theatre of the movement are the basic trinity of the principles of the ancient Greek classical tragedy. All genres from the epoch of the Renaissance are irrevocably revived from her.

In our new production of CARMEN by Georges Bizet, the directing, in the look from its musical drama to its life on the stage, is a personal choice for an independent conceptual view in the style of mixed principles of modernity and traditions of the ancient Greek theatre. But the ancient Japanese NOH theatre, which combines closeness with it, also gives grounds for seeking approaches that motivate my choice to escape the clichés of familiar interpretations of the eternal masterpiece of the French musical realistic theatre.

In this sense, the spatial dimensions keep the scene cleared of props, free from deciphering the genre according to classical categories. Dominant place has the concentration on the fate of the main characters, placed in the central circle as their main arena of destiny. And the space around the arena is the place for the spectators, for their play, behavior and reactions of a simultaneously observing, commenting and acting Chorus.

The composition of the spatial parts for the action and the play are in harmonious proportions and proportionality of the parts in the stage space. The circle as a geometric figure, a legacy together with the square of the ancient Greek canon in the sculptural thinking about the proportions of the human body, is our main and elevated stage. It is also defined as a harmonious relationship for the three main characters involved in the tragedy of the libretto.

Three amphitheater tribunes surrounding the circle are a generalized symbol of the seats for the spectators, but in the musical-scenic dramatic fabric, this is the singing chorus. They, the spectators – chorus, become an energetic collective catalyst of the dramatic conflict between the tragic figure of the main character with her surroundings, expressed precisely by the collective personage – Chorus, the other very important actor in the ancient Greek classical tragedy.

This is how the conflict manifests itself: the tragic and lonely figure of Carmen, whose behavior is always focused on playing in the arena, stands, completely independent and isolated, in the counterpoint of the generalized image of the commenting community of hidden, indifferent and impersonal faces of masks – chorus, a particularly important and strong collective character.

Completely isolated and independent of the masked environment is the behavior, action and sad drama of the three fatefully intertwined protagonists: Carmen – Don José – Micaëla. The rest of characters: Escamillo, Le Dancaïre, Remendado, Frasquita and Mercédès, along with the episodic Moralès and Zuniga, are symbols of the common alloy – a picture that visually vibrates, with the carelessness and vitality, and is on the periphery of the main characters' personal drama.

CARMEN is a tragedy of personality. This is why in the spectacle she is the center, as an earthly person, but limited by an extraterrestrial power. There are two vital vibrations of the main character: love and freedom. Love and freedom are more important to her than life. She herself becomes their victim, fighting against the predestination that marked her. Her urges for independence make her a victim. From the very beginning she was doomed above everything else. Her personality does not fit into frames. She chooses on her own, she determines her behavior. For her, the world is impersonal and soulless. She prefers solitude. Carmen makes the decisions for her life on her own. She does not accept the predicted death from the cards and exactly her right of choice leads her to the death, to which she goes on her own for her fatal meeting with José. Thus, with the freedom of her strong spirit, independent of anyone, she decides on her life. Her pride is punished also because of her conscience constantly looking for change – audacity and challenge. But human life is in the hands of Fate.

Carmen is a reflection of tragic guilt, close in fate to characters and images from the classic masterpieces of ancient Greek tragedy.

English

КАРМЕН – ЕДНА РЕФЛЕКСИЯ НА ТРАГИЧНА ВИНА ОТ ДРЕВНОГРЪЦКА ТРАГЕДИЯ

Музика, текст и театър на движението са базовото триединство на принципите на древногръцката класическа трагедия. Всички жанрове на изкуствата от епохата на Ренесанса безвъзвратно се възраждат от нея.

В нашата нова постановка на КАРМЕН от Жорж Бизе режисурата, в погледа от музикалната й драматургия към живота й на сцената, е личен избор за самостоятелен концептуален поглед в стил на смесени принципи от съвременността и традиции от древногръцкия театър. Но и древният японски театър НО, който съчетава близост с него, също дава основания в търсенето на подходи, мотивиращи избора ми за бягство от клишетата на познати интерпретации на вечния шедьовър на френския музикален реалистичен театър.

В този смисъл и пространствените измерения запазват изчистена сцената от бутафория, освободена от дешифриране на жанра според класическите категории. Доминиращо място има концентрацията върху съдбата на главните действащи лица, поставени в централния кръг като главна тяхна арена на съдбовност. А пространството около арената е мястото за зрителите, за тяхната игра, поведение и реакции на едновременно наблюдаващ, коментиращ и действащ Хор.

Композицията на пространствените части за действието и играта са в хармонични пропорции и съизмерност на частите в сценичното пространство. Кръгът като геометрична фигура, наследство заедно с квадрата от древногръцкия канон в скулптурното мислене за пропорциите на човешкото тяло, е основната ни и повдигната сцена. Тя е определена и като хармонична връзка за трите основни действащи лица, вплетени в трагедията на либретото.

Три амфитеатрални трибуни, заобикалящи кръга, са обобщен символ на местата за зрителите, но в музикално-сценичната драматургична тъкан, това е пеещият хор. Те, зрителите – хор, се превръщат в енергиен колективен катализатор на драматичния конфликт между трагичната фигура на главната героиня с обкръжаващата я среда, изразена точно от колективния персонаж – Хор, другото много важно действащо лице от древногръцката класическа трагедия.

Така се проявява конфликтът: трагичната и самотна фигура на Кармен, чието поведение е подчертано фокусирано винаги за игра на арената, стои, напълно независима и изолирана, в контрапункта на обобщения образ на коментиращата я общност от скрити, равнодушни и безлични лица на маски – хор, особено важен и силно изявен колективен персонаж.

Напълно изолирано и независимо от маскираното обкръжение е поведението, действието и тъжната драма на тримата съдбовно вплетени протагонисти: Кармен – Дон Хосе – Микаела. Останалите герои: Ескамилио, Данкайро, Ремендадо, Фраскита и Мерцедес, заедно с епизодичните за действието Моралес и Цунига, са символи от общата сплав – картина, визуално вибрираща, с безгрижието и виталността, и са в периферията на личната драма на главните герои.

КАРМЕН е трагедия на личността. Затова в спектакъла тя е център, като човек земен, но ограничен от извънземна сила. Две са виталните вибрации на главната героиня: любов и свобода. Любовта и свободата за нея са по-важни от живота. Самата тя става тяхна жертва, като се бори срещу белязалото я предопределение. Поривите й за независимост я превръщат в жертва. От самото начало е обречена над всичко. Личността й не се вмества в рамки. Сама избира, сама определя поведението си. Светът за нея е безличен и бездушен. Предпочита самотата. Кармен взема решенията за живота си сама. Не се примирява с предсказаната смърт от картите и точно правото й на избор я води към смъртта, към която сама тръгва за фаталната си среща с Хосе. Така, със свободата на силния си дух, независима от никого, взема решение за живота си. Нейната гордост е наказана и заради съвестта й постоянно търсеща промяна – дързост и предизвикателство. Но човешкият живот е в ръцете на Съдбата.

Кармен е рефлексия на трагична вина, близка по съдба на героини и образи от класическите шедьоври на древногръцката трагедия.

Пламен Карталов
Режисьор

български

Carmen by Bizet, od (2022/2022), W reżyserii Plamen Kartalov,, Dyrygent Georgi Dimitrov, Sofia Opera, Sofia, Bułgaria

Udział w spektaklu (Obsada & realizacja )

Obsada

Załoga

Ensemble

Program, informacje i streszczenie

Zdjęcia

Dalsza lektura

Daty i miejsca występów

Miejsca