Organization

Sofia Opera & Ballet

Singer

Mezzo-soprano

Anna Werle

Angelina

Tenor

Hrisimir Damyanov

Don Ramiro

Baritone

Ilya Silchukov

Dandini

Bass

Nikolay Petrov

Don Magnifico

Blagovesta Mekki-Tsvetkova

Tisbe

Conductor

Zhorzh Dimitrov

Stage director

Vera Petrova

Set designer

Boryana Angelova

Costume designer

Hristiana Mihaleva

Lighting designer

Andrej Hajdinjak

Choreographer

Maria Lukanova

Chorus master

Violeta Dimitrova

Translator

Shezhina Rusinova-Zdravkova

Others

Coro del Teatro dell'Opera di Sofia

Orchestra

Orchestra Teatro dell'Opera di Sofia

Soprano

Ayla Dobreva

Clorinda

Stefan Vladimirov

Alidoro

olasz

La Cenerentola -  (Cinderella)

Sofia

Bulgaria

Sofia Opera

Main Hall

La Cenerentola Rossini: Poster

Public

Cinderella

angol

bolgár

Approved

PREVIEW
LA CENERENTOLA
Opera by Gioachino Rossini

“La Cenerentola, ossia La bontà in trionfo” (“Cinderella, or Goodness Triumphant”) is an operatic drama giocoso in two acts by Gioachino Rossini. The libretto was written by Jacopo Ferretti and it was borrowed from Charles Perrault’s fairy-tale of the same name.

The first performance of the opera was on 25 January 1817 at Teatro Valle in Rome.

Rossini was 25-years old, when he wrote “La Cenerentola”, but he had already behind him a series of opera pearls like “Il Barbiere di Siviglia”, “Tancredi”, “L’Italiana in Algeri” and others.

The opera “La Cenerentola” is considered to be one of the most exquisite scores for vocal and ensemble. Because of the usual lack of time, way, terms and tempi of composition, the whole opera was finished in three weeks. For this reason, Rossini used in it the overture from “La Gazetta”, an opera buffa, written several years before, as well as a part of an aria from “Il Barbiere di Siviglia”. Some help Rossini received by Luca Agolini, who wrote the “dry” recitatives, as well as three other excerpts – of Alidoro, Clorinda and the chorus scene “Ah, della bella incognita”. Rossini changed and added different scenes and items on several occasions of next performances like these in 1818 and 1820.

The overture of the opera “La Cenerentola” is being often performed in concert programmes and takes part in the “standard” orchestra repertoire still since its creation, together with most of his overtures.

The first performance met certain hostility, but soon it gained great popularity in Italy and other countries in Europe, among which Lisbon (1819), London (1820), New York (1826). Almost during the entire 19. Century, its popularity competed with the one of “Il Barbiere di Siviglia”, but because of its exceptional vocal requirements and the difficulties in the contralto part, as it was written in original, gradually it dropped away from the theatres’ repertoire and turned into rarity.

In the ’60s of the 20. Century, Rossini’s music enjoyed a real Renaissance. The new generation mezzo-sopranos and contraaltos returned the popularity of “La Cenerentola” and it has been again on the stage.

There are also some changes in the fairy-tale itself, mainly because of Rossini’s choice of the visual realistic solutions, and not of the magical sorceries, as it is in the original, due to the evident limitations and the lack of “special effects” at his time.

In the last decades, numerous sound recordings of the opera were realized, and in the standard list of the most often performed operas it holds the 28th position among several hundred titles from the active opera repertoire!

Ognyan Stamboliev

English

ПРЕГЛЕД

ПЕПЕЛЯШКА
Опера от Джоакино Росини

„Пепеляшка, или триумфа на добродушието” е комична оперна драма в две действия от Джокино Росини. Либретото е на Джакопо Ферети и е заимствано от едноименната приказка на Шарл Перо.

Първото представление на операта е на 25 януари 1817 г. в „Театро Вале” в Рим.

Росини е на 25 години, когато написва „Пепеляшка”, но вече има зад себе си поредица оперни бисери като „Севилският бръснар”, „Танкреди”, „Италианката в Алжир” и други.

Операта „Пепеляшка” се счита за една от най-изящните партитури за вокал и ансамбъл. Поради обичайната липса на време, начин, срокове и темпове на композиране, цялата опера е завършена за три седмици.По тази причина в нея Росини използва увертюрата от „Вестникът”, опера-буфа написана няколко години преди това, както и част на ария от „Севилският бръснар”. Известна помощ, Росини получава от Лука Аголини, който написва „сухите” речитативи, както и три други откъса – на Алидоро, Клоринда  и хоровата сцена „Ах, красива непозната”. Росини променя и добавя различни сцени и номера в някои случаи на следващи представления, като тези през 1818 и 1820г.

Увертюрата към операта „Пепеляшка” е изпълнявана често в концертни програми и участва в „стандартния” оркестров репертоар още от самото си създаване, заедно с повечето негови увертюри.

Първото изпълнение е прието с известна враждебност, но скоро придобива голяма популярност в Италия и други страни в Европа, между които Лисабон /1819/, Лондон /1820/, Ню Йорк /1826/. Почти през целия 19в. нейната популярност съперничи на тази на „Севилският бръснар”, но поради изключителните вокални изисквания и трудностите в контраалтовата партия, както е написана в оригинал, постепенно отпада от репертоара на театрите и се превръща в рядкост.

През 60-те години на 20 в., музиката на Росини се радва на истински ренесанс. Новото поколение мецосопрани и контраалти възвръщат популярността на „Пепеляшка” и тя отново е на сцената.

Има и някои промени в самата приказка, основно поради избора на Росини върху зримите реалистични решения, а не върху магическите вълшебства, както е в оригинала, дължащи се на очевидните ограничения и липсата на „специални ефекти” по негово време.

През последните десетилетия са осъществени множество звукозаписи на операта, а в стандартния списък на най-често изпълняваните опери, тя заема 28 позиция измежду няколкостотин заглавия от действащия оперен репертоар!

Огнян Стамболиев

български

Cinderella by Rossini, -tól (2023/2023), Rendezte Vera Petrova,, Karmester Zhorzh Dimitrov, Sofia Opera, Sofia, Bulgaria

Előadás kreditek (Cast & Crew )

Öntvény

Legénység

Együttes

Program, névjegy és szinopszis

Életrajz

További irodalom

Az előadások időpontjai és helyszínei

Helyszínek