Name: La Traviata
Start: 2023-12-01T00:00:00.000Z
End: 2023-12-01T00:00:00.000Z
Location: CHC Boris Hristov

Organization

Admin

State Opera Plovdiv

Conductor

Luciano Di Martino

Orchestra

Orchestra of the Plovdiv Opera

Stage director

Nina Naydenova

Choreographer

Boryana Sechanova

Chorus master

Dragomir Yosifov

Soprano

Vera Girginova

Violetta Valery

Tenor

Georgi Sultanov

Alfred Germont

Baritone

Mikhail Pulyev

George Germont

Mark Fowler

Gaston

Vladimir Nikov

The Baron Douphol

Mariya Anastasova

Flora Bervoix

Mezzo-soprano

Valeria Mircheva

Annina

Bass

August Metodier

The Marquis of Obigny

La Traviata -  (La traviata)

Plovdiv

Bulgaria

CHC Boris Hristov

La traviata Verdi

Public

La traviata

Prajna Dittakavi

Approved

РАЗПЪТНАТА ОПЕРА: La traviata или просто „Травиата“

Нерядко в началото на големия успех и голямата популярност стои един провал. Така е и с La traviata, 18-тата опера на Джузепе Верди, последна от великолепната тройка, включваща още „Риголето“ и „Трубадур“. В разгара на работата над „Трубадур“, през 1852 при посещение в Париж, композиторът гледа пиесата La Dame aux Camélias на Александр Дюма-син. Историята на отхвърлената от обществото и любимия куртизанка Виолета Валери, историята за личната й трагедия и упрека към обществените гузност и жестокост е до голяма степен автобиографична за Дюма-син; сред прототипите на героите са известната парижка traviata (тук припомням, че това не е собствено име, а нарицателно пейоративно определение – пропаднала или безпътна жена) Мари Дюплеси, самият автор,имащ връзка с нея, вероятно и Жорж Жермон носи нещо от характера на Дюма-баща и неговото авторитарно поведение в казуса със сина му и Дюплеси... Пиесата, първоначално повест, скандализира тогавашното общество с „аморалния“ си сюжет, със самия факт на поставянето на една „безпътница“ в центъра на вниманието. Така Дюма нарушава пакта на дискретността около тайните наслаждения на буржоазията, разкривайки тъмната им, трагична сянка. Верди открива съвременен сюжет, който отдавна търси, навреме идва и поредната поръчка от Театро Ла Фениче във Венеция с указан срок за премиера през март 1853. Верди и либретистът му Франческо Мария Пиаве започват трескава работа в Санта Агата. Както стана дума в началота премиерата е скандална. Причините за това са различни: неподходящата за ролята на туберкулозна куртизанка закръглена и цъфтяща дива Сальвини-Донателли, неразположеният Алфредо и неподходящият Жорж Жермон; неприязънта към и шокът от „скандалния“ сценарий, съвременната обстановка и костюми. След премиерата и чак до средата на 80-те години, операта се поставя в историческа среда, изместена назад „по времето на кардинал Ришельо“, съдба, която по-късно сполита и „Бал с маски“, но вече не от морални , а от политически съображения. Верди пише: Премиерата беше пълен провал. Но чия е вината – моя или на певците? Времето ще каже.

Времето ясно отговаря и нанася своите решителни корекции в оценката на новата опера. Своите корекции нанася и композиторът преди новата постановка, година по-късно, отново във Венеция, този път в Театро Сан Бенедето: мястото на катастрофата става и място, откъдето започва  триумфа. Мадрид, Барселона, Ню Йорк, Лондон, Париж... Въпреки че не спират, възмущенията от сюжета постепенно стихват пред възхищението от музиката. А и, както отбелязват някои съвременни критици: Не е ясно защо „неморалността“ на „Травиата“ буди такава тревога и с какво тя е по-страшна, от извършващото се на сцената в „Дон Жуан“ например?

Историята на Вердиевия шедьовър е историята на Пепеляшка от слугиня, превърнала се в принцеса. Но тук чудото не произлиза от магьосница; чудото е в самата партитура...

автор: Драгомир Йосифов

български

績效積分 (演職人員 )

投擲

全體人員

合奏