Name: Masterpieces for chamber orchestra
Start: 2023-03-29T00:00:00.000Z
End: 2023-03-29T00:00:00.000Z
Location: Opera House (Theatre Hall)

Organization

Admin

March Music Days

Direction d'orchestre

Plamen Dzhurov

Instrument

Violinist

Mincho Minchev

Violin I

Nikolai Minchev

Violin II

Others

Sofia Soloists Chamber Orchestra

Violist

Viola

Violin

Masterpieces for chamber orchestra

Roussé

Bulgarie

Opera House (Theatre Hall)

Masterpieces for chamber orchestra: Concerto for two Violins in D Minor, BWV. 1043 Bach, J. S. (+3 More)

Public

Concerto pour deux violons en ré mineur, BWV. 1043

Duo pour violon et alto, K.423

Visions fugitives, op. 22

Simple Symphony, op. 4

Valide

Двойният цигулков концерт е написан през 1720, когато Бах живее и работи в Кьотен. Открит е по-късно в библио- теката на сина му Карл Филип Емануел и е публикуван през 1874 – повече от век след смъртта на композитора. Налице е и транскрипция на концерта за два клавесина и оркестър, датираща от 1736. Като жанр композицията е на грани- цата между оркестровата и камерната музика. Двата соли- ращи инструмента са равнопоставени, нямат ярко изразена концертираща роля, а музикалното развитие се основава върху редуване на няколко пълноправни инструментални групи в общия ансамбъл. Централна по значение е Пър- вата част, която е по-разгърната като композиция, с бързо, активно, бляскаво развитие. Втората част е вдъхновено, спо- койно, възвишено-поетично Ларго, изградено с уникално контрапунктично майсторство. Третата част е, както винаги, действен, енергичен и с подчертано изразен танцувален характер финал.

 

През 1783 Моцарт се завръща в Залцбург за първи път след заминаването си за Виена. Научавайки, че неговият приятел Михаел Хайдн, поради заболяване, не успява да довърши поръчаните му от архиепископ Колорадо шест дуета за цигулка и виола, Моцарт написва двата липсващи (KV 423 и 424), за два дни и ги предоставя на Хайдн, за да изпълни поръчката и получи своето възнаграждение.

Композирайки дуетите, Моцарт като че ли забравя за стила на Хайдн, а най-малко мисли за архиепископа… Запаз- вайки елементите на този любопитен, датиращ от 16. век жанр – виртуозност, строгост, поучителност, етюдност, той съз- дава уникално свежи, причудливи и напълно съответстващи на възможностите на двата инструмента музикални бисери.

Първата част на Сол мажорния дует е написана по- строго, с много имитации и канонични построения. Втората е прекрасен пример за съвършенството на Моцартовото орнаментално вариране. Темата на Рондото – стара немска песен, е любима на Моцарт още от цигулковата соната КV 376 и клавирната КV 331, а структурата му се доближава до финалите на клавирните квартети.

Мимолетности са поредица от малки по размер, но много значими по отношение на вътрешното съдържание миниатюри. Те са като че ли мигновени фотоси на моментни настроения, капризни проблясъци на фантазията, моменти на внезапна духовна концентрация или непосредствена лирика – ту лека шега, сякаш лъч усмивка, ту остър, неочаквано прекъснат афоризъм, ту развъл- нуван гневен импулс… Редуват се лирични, драматични,

мечтателни, саркастични, скерцозни, приказни, изящно прости настроения…, усеща се органичното обогатя- ване душевността на композитора, който сякаш вече преминал през периода на бързото стремглаво препускане, започва да спира, да се оглежда и забелязва, че вселената се проявява не само в зашеметяващи вихрушки, а и в моменти на дълбоко разтапящо душата спокойствие и тишина... (Николай Мясковски)

Състоящият се от 22 миниатюри цикъл е създаден в периода 1915–1917, а заглавието е инспирирано от стихо- творение на Константин Балмонт. В каджой мимолетности я вижу миры, полные изменчивой и радужной игры са двете строфи, които Прокофиев избира за епиграф и с уникална фантазия пресъздава света като сбор от безкрайно множе- ство оригинални микросветове.

Бенджамин Бритън започва да композира на 12-годишна възраст. Осем теми от свои детски и юношески творби той използва в написаната за студентския оркестър на Крал- ския музикален колеж Simple Symphony. Тя е посветена на Одри Олстън, учителката му по виола от детските години, и е изпълнена в годината на създаването си – 1934, под дири- гентството на автора. Съставена е от четири миниатюрни части, в които преобладават светли, весели чувства и настро- ения, присъщи на младостта. Оркестровият му стил показва признаци на зрялост, а цитатите от ранните му творби са вплетени в музикалната фактура по особено очарователен и находчив начин, с преобладаващо чувство за хумор, закодирано още в заглавията на частите: Неистово буре, Игриво пицикато, Сантиментална сарабанда и Весел финал. Пър- вата е по детски простодушна с оживени реплики между партиите, втората – игриво-виртуозна със своеобразно ими- тационно-канонично движение. Третата е лирично-филигранна звукова плетеница, а веселият финал – динамично устремен и виртуозен.

български

Crédits de représentation (Distribution et équipe de production )

Instrumentation

Ensemble