Organization

Translator

Srebrina Slavova

Stage director

Alexander Tekeliev

Chorus master

Nevena Mihaylova

Singer

Mezzo-soprano

Daniela Dyakova

Carmen

Soprano

Maria Tsvetkova-Madzharova

Michaela

Baritone

Branimir Nedkov

Dancaire

Tenor

Yani Nikolov

Remendado

Jordan Hristozov

Morales

Conductor

Grigor Palikarov

Choreographer

Galina Kalcheva

Kostadin Andreev

Don José

Maryan Yovanoski

Escamillo

Bass

Diman Panchev

Zuniga

Aglika Petrova-Ellis

Frasquita

Irina Dobrovolskaya

Mercedes

State Opera Bourgas

Assistant Stage Director

Lina Peeva

Peter Tiholov

Others

State Opera Burgas Choir

Orchestra

State Opera Burgas Orchestra

Ballet

State Opera Burgas Ballet

ranska

Bulgaria

Public

bulgaria

Approved

Carmen Bizet

Georges Bizet was born in Paris on October 25, 1838. Music is genetically embedded in him - his parents are musicians and developed his innate talent. At the age of eight, Bizet was declared a child prodigy, and two weeks before his tenth birthday, he entered the Paris Conservatoire. His teachers and mentors there were notable French musicologists and composers – Pierre Zimmermann (fugue and counterpoint), often assisted by Charles Gounod, who was his brother-in-law; Antoine Francois Marmontel (piano); Francois Benoit (organ) and, after Zimmermann's death, Fromenthal Alevi, whose daughter Bizet later married.

            Bizet became a brilliant pianist, his qualities as a composer were also evident. He wrote his first symphony when he was only seventeen, probably as a school assignment. It remained unknown until 1933, when it was accidentally discovered in the archives of the library of the Paris Conservatoire.

            In 1857, the staging of the one-act operetta "Doctor Miracle" brought him the prize awarded by Jacques Offenbach. He also won a scholarship that allowed him to continue his education in Rome. At the age of 19, Bizet went to the Italian Stoic, where he spent three fruitful summers - he created the comic opera "Don Procopio", composed his only significant sacred work, "Te Deum"; offered it for the Rodrigues competition prize, which, however, failed to win and the Te Deum score remained unpublished until 1971. He returned to Paris in 1860. This is the period in which Bizet created the feathers "Pearl Hunters" commissioned by the director of the Lyric Theatre. Next came the opera The Beauty of Perth and a symphony called Rome. Bizet's mother died shortly after his return from Rome. At the same time, the composer's domestic servant Marie Reite gave birth to a son whose paternity was initially attributed to Adolphe Bizet. Later, however, Marie herself reveals the real father of the child – and it is Georges.

            In 1865, Georges Bizet met Celeste Venard on the train – this woman impressed him with her colorful personality and she is most likely the prototype of Carmen from the opera of the same name. Celeste influenced Bizet, introducing him to the work of the young composer Sébastien Iradier, who obviously liked Bizet; the young lady even gets a piano in her home, on which Georges composes. However, their relationship remains platonic. It fell apart after, in 1869, Bizet married the daughter of his professor at the Fromental Alevi Conservatory – Genevieve. Shortly thereafter, he volunteered in the French National Guard during the Franco-Prussian War. Immediately after the truce concluded between the two warring countries, a civil war broke out in Paris, which plunged the French capital into blood and disorder for two whole months. Bizet and Genevieve escaped the violence in the village of Vesine, not far from Paris. Their son Jacques was born in 1872. Even this, however, failed to make Bizet's marriage happy. He is dissatisfied. Work does not bother him, he suffers from health problems, often falls into depression. From this period dates the suite based on Alphonse Daudet's play The Arlesian, the writing of which was assigned to Bizet by the director of the Theater Lyric Carvaio, as well as the one-act opera Jamille. This opera is actually considered a precursor to Carmen. Despite their obvious merits, these works were not particularly enthusiastically received and had little success. Unwaveringly convinced of Bizet's talent, however, Camille de Locle, director of the Opéra Comique, hired him to write an opera based on the famous novella "Carmen" by the French writer Prosper Mérimée. From 1873 Bizet started working on music,

            With the creation of the libretto, the two experienced writers Henri Meillac and Bizet's wife's cousin Ludovic Alevi, authors of many of the texts of Offenbach's operettas, including those of "The Beautiful Helen", "Parisian Life", "Pericola", etc. The libretto, written entirely according to the canons of theater dramaturgy, is a wonderful basis for an opera work. Many things from Mérimée's novella have been substantially altered, especially the characteristics of the two main characters. Jose - the harsh and in his own way romantic hero, whose conscience weighs even crimes, is presented here as an honest village youth who, no matter how hard he tries, does not manage to listen to the voice of reason and oppose his destructive passion. The negative traits that Carmen brings to Mérimée's novella are removed by the librettists; in the opera, her image is the embodiment of female beauty and love, of passion and freedom-loving spirit. Escamilio, the secondary character in the novella, is presented here as a contrasting heroic image to Don José. Compared to the literary source, the image of Mikaela is further developed, as it is contrasted with Carmen. Mayak and Alevi have also added new scenes that give the opportunity to recreate different sides of life - the romantically colored figures of gypsies and smugglers, the tense and majestic atmosphere of the bullfight, etc. being contrasted with Carmen. Mayak and Alevi have also added new scenes that make it possible to recreate different sides of life – the romantically colored figures of gypsies and smugglers, the tense and majestic atmosphere of the bullfight, etc. being contrasted with Carmen. Mayak and Alevi have also added new scenes that give the opportunity to recreate different sides of life - the romantically colored figures of gypsies and smugglers, the tense and majestic atmosphere of the bullfight, etc.

            The opera "Carmen" was staged for the first time on March 3, 1875, one year after it was written, on the stage of the Opéra Comique in Paris. The premiere fails. After all, many musicians and critics were present at the general rehearsal in the hall, who even then spoke not particularly flatteringly about the work. The composer Ernest Giraud recounts that all night after the ill-fated premiere, until dawn, Bizet wandered in silent despair through the sleeping streets of Paris, painfully experiencing his failure.

            The reviews are relentless. "How true, but how indecent it all is!" remarked the critic of "Carmen." Bizet was accused of immorality. Some accuse him of "Wagnerianism" (!), others - "absence of melody" or "inaccessibility to the public" (!); “What truthfulness! - write some. – What a scandal!” And so the bourgeois morality, unmoved by the seductive slit of the beautiful Elena's dress or by the giddy knocks in Offenbach's operettas, in the case of "Carmen" assumes the posture of offended chastity.

            The reasons why the secular bohemian Paris of the Third Republic declared itself in defense of hypocritical morality worthy of a governess are unknown. In fact, what the French bourgeoisie cannot forgive Bizet is that he dares for the first time to bring on the opera stage not the stereotyped knights and princesses, but the real, living people of the third estate - a worker in a tobacco factory, an ordinary soldier, a peasant girl , smugglers; gypsies.

            Only a year later, on February 6, 1876, the opera was taken off the stage. At that time, the author was no longer alive. He died on June 2, 1875, three months after the premiere of "Carmen", not yet 37 years old!...

            However, on October 23, 1875, Bizet was rehabilitated - "Carmen" was staged in Vienna and reaped phenomenal success. Since then, she has been a constant presence on world opera stages.

            In one of his letters dated July 18, 1880, Tchaikovsky wrote: "I am ready to swear that in ten years Carmen will be considered an absolute masterpiece, perhaps the most outstanding lyric-dramatic work of our age." The friend of Bizet, the composer Ernest Giraud, with whom he studied together in Italy, makes a new edition of "Carmen". He replaced spoken dialogue with recitatives and inserted ballet music into the final act of the opera, using motifs from various works by Bizet. In this form, "Carmen" was played again in Paris in 1883 - so only five years after the half-failed premiere, Tchaikovsky's words turned out to be truly prophetic - films by about fifty directors: Cecil de Mille, Feder, Christian-Jacques, Otto Preminger . But "Carmen" never triumphed like it did in 1983, when Francesco Rosi filmed the opera starring Julia Migenes and Plácido Domingo. Carlos Saura is making a film based on Antonio Gades' ballet of the same name; Jean-Luc Godard is the author of the movie Name: Carmen. Peter Brook re-edited and staged Boeuf du Nord, which he later filmed in three versions, with the three casts that performed it.

            The scale of Carmen's impact is amazing - this work captivates the professional musician and the casual listener alike, and remains forever a work that intertwines the shocking psychological realism of the music, the dramatic power of the stage action with the ingenious brevity of the means of expression. . It is not by chance that Tchaikovsky, who despised the posturing, the artificial complexity and the sham noise in operas, saw in Carmen the ideal of musical drama.

English

Жорж Бизе е роден в Париж на 25 октомври 1838 година. Музиката е генетично заложена в него – родителите му са музиканти и развиват вродения му талант. На осемгодишна възраст Бизе е обявен за дете – чудо, а две седмици преди десетия си рожден ден постъпва в Парижката консерватория. Негови учители и ментори там са бележити френски музиковеди и композитори – Пиер Цимерман (фуга и контрапункт), често асистиран от Шарл Гуно, който е негов зет; Антоан Франсоа Мармонтел (пиано); Франсоа Беноа (орган) и, след кончината на Цимерман, Фроментал Алеви, за чиято дъщеря Бизе по-късно се жени.

            Бизе се превръща в брилянтен пианист, проличават и качествата му на композитор. Първата си симфония написва едва седемнайсетгодишен, вероятно като поставена му училищна задача. Тя остава неизвестна чак до 1933-та, когато случайно бива открита в архвите на библиотеката на Парижката консерватория.

            През 1857-ма постановката на едноактната оперета „Доктор Чудо“ му донася наградата, присъждана от Жак Офенбах. Печели също и стипендия, която му позволява да продължи образованието си в Рим. На 19 години Бизе заминава за италианската стоица, където прекарва три плодотворни лета – създава комичната опера „Дон Прокопио“, композира и единствената си значителна сакрална творба, „Te Deum“; предлага я за наградата на конкурса „Родригес“, която обаче не успява да спечели и партитурата на „Te  Deum“ остава непубликувана до 1971. Завръща се в париж през 1860 година. Това е периодът, в който Бизе създава перата „Ловци на бисери“ по поръчка на директора на Театр Лирик. Следва операта „Пертската красавица“ и симфония, наречена „Рим“. Майката на Бизе умира малко след завръщането му от Рим. По същото време слугинята в дома на композитора Мари Рейте ражда син, бащинството на когото първоначално се приписва на Адолф Бизе. По-късно обаче самата Мари разкрива истинския баща на детето – и това е Жорж.

            През 1865 г. Жорж Бизе се запознава във влака със Селест Венар – тази жена го впечатлява с колоритната си личност и най-вероятно именно тя е прототип на Кармен от едноименната опера. Селест оказва влияние върху Бизе, запознава го с творчеството на младия композитор Себастиян Ирадие, който очевидно се харесва на Бизе; младата госпожица дори се сдобива с пиано в дома си, на което Жорж твори. Връзката им обаче си остава платонична. Тя се разпада, след като през 1869 Бизе сключва брак с дъщерята на своя професор от Консерваторията Фроментал Алеви – Женвиев. Малко след това се записва доброволец във френската национална гвардия по време на Френско-Пруската война. Веднага след сключеното между двете враждуващи държави примирие в Париж избухва гражданска война, която за цели два месеца потапя френската столица в кръв и безредици. Бизе и Женвиев избягват от насилието в селцето Весине, недалеч от Париж. Синът им Жак се ражда през 1872 година. Дори и това обаче не успява да направи брака на Бизе щастлив. Той е неудовлетворен. Работата не му спори, мъчат го здравословни проблеми, често изпада в депресии. От този период датира сюитата по пиесата на Алфонс Доде „Арлезианката“, написването на която е възложено на Бизе от директора на Театр Лирик Карвайо, както и едноактната опера „Джамиле“. Тази опера всъщност се смята за предшественик на „Кармен“. Въпреки очевидните си качества, тези творби биват приети не особено възторжено и имат оскъден успех. Непоколебимо убеден в таланта на Бизе обаче, Камий дьо Локл, директор на Опера Комик, го наема с поръчение да напише опера по нашумялата новела „Кармен“ на френския писател Проспер Мериме. От 1873 Бизе започва работа над музиката, която най-добре да пасва на образа на страстната, своенравна, първична, самонадеяна, жизнена и поради всичко това  възхитителна и неустоима циганка Кармен.

            Със създаването на либретото се нагърбват двамата опитни литератори Анри Мейак и братовчедът на съпругата на Бизе Людовик Алеви, автори на много от текстовете на Офенбаховите оперети, включително тези на „Хубавата Елена“, „Парижки живот“, „Перикола“ и др. Либретото, написано напълно по каноните на театралната драматургия, представлява прекрасна основа за оперно произведение. Много неща от новелата на Мериме са съществено изменени, особено характеристиките на двете главни действащи лица. Хозе – суровият и по своему романтичен герой, на чиято съвест тежат дори престъпления, тук е представен като честен селски младеж, който колкото и да опитва, не съумява да се вслуша в гласа на разума и да се противопостави на пагубната си страст. Отрицателните черти, които Кармен носи в новелата на Мериме, са премахнати от либретистите; в операта нейният образ е въплъщение на женската красота и любов, на страстта и свободолюбивия дух. Второстепенният в новелата герой Ескамилио тук е представен като контрастен на Дон Хозе героичен образ. В сравнение с литературния първоизточник допълнително разгърнат е също и образът на Микаела, като е противопоставен на Кармен. Мейак и Алеви са добавили и нови сцени, които дават възможност за пресъздаване на различни страни от живота – романтично обагрените фигури на циганите и контрабандистите, напрегнатата и величествена атмосфера на коридата и т.н.

            Операта „Кармен“ е поставена за пръв път на 3 март 1875, една година след написването си, на сцената на парижката Опера Комик. Премиерата претърпява провал. Впрочем на генералната репетиция в залата присъстват много музиканти и критици, които още тогава се изказват не особено ласкаво за произведението. Композиторът Ернест Гиро разказва, че цялата нощ след злополучната премиера, чак до разсъмване Бизе броди в мълчаливо отчаяние по спящите парижки улици, мъчително преживявайки неуспеха си.

            Рецензиите са безмилостни. „Колко вярно, но колко неприлично е всичко!“, отбелязва критиката за „Кармен“. Бизе е обвинен в безнравственост. Едни го упрекват във „вагнерианство“ (!), други – „ в отсъствие на мелодия“, или в „недостъпност за публиката“ (!); „Каква правдивост! – пишат пък някои. – Какъв скандал!“ И така буржоазният морал, невъзмутим пред съблазнителната цепка на роклята на хубавата Елена или от шеметните канкани в Офенбаховите оперети, в случая с „Кармен“ възприема позата на оскърбено целомъдрие.

            Неведоми са причините, поради които светският бохемски Париж на Третата република се обявява в защита на лицемерния морал, достоен за една гувернантка. Всъщност онова, което френската буржоазия не може да прости на Бизе, е че той дръзва за пръв път да извади на оперна сцена не шаблонните рицари и принцеси, а истинските, живите хора от третото съсловие – работничка в тютюнева фабрика, обикновен войник, селска девойка, контрабандисти; цигани.

            Само година по-късно, на 6 февруари 1876-а, операта е свалена от сцена. По това време авторът вече не е между живите. Той умира на 2 юни 1875 г., три месеца след премиерата на „Кармен“, ненавършил 37 години!...

            На 23 октомври 1875 година обаче Бизе е реабилитиран – „Кармен“ е поставена във Виена и пожънва феноменален успех. Оттогава до ден днешен тя неизменно присъства на световни оперни сцени.

            В едно свое писмо от 18 юли 1880 Чайковски пише: „Готов съм да се закълна, че след десет години „Кармен“ ще бъде считана за абсолютен шедьовър, едва ли не за най-изтъкнатото лирико-драматично произведение на нашата епоха.“ Приятелят на Бизе, композиторът Ернест Гиро, с когото заедно са учили в Италия, прави нова редакция на „Кармен“. Той заменя говорните диалози с речитативи и вмъква балетната музика в последното действие на операта, като използва мотиви от различни произведения на Бизе. В този си вид „Кармен“ бива играна отново в Париж през 1883 година – така само пет години след полупровалилата се премиера думите на Чайковски се оказват наистина пророчески – филми на около петдесет режисьори: Сесил ди Мил, Фейдер, Кристиан – Жак, Ото Преминджър. Но „Кармен“ никога не е триумфирала така, както през 1983, когато Франческо Рози филмира операта с Хулия Мигенес и Пласидо Доминго в главните роли. Карлос Саура прави филм по едноименния балет на Антонио Гадес; Жан-Люк Годар е автор на филма „Име: Кармен“. Питър Брук прави нова редакция и постановка в „Буф дю Нор“, която по-късно филмира в три версии, с трите състава, които са я представяли.

            Удивителен е мащабът на въздействието на „Кармен“ – това произведение в еднаква степен завладява и професионалния музикант, и обикновения слушател и остава винаги като творба, в която се преплитат потресаващият психологически реализъм на музиката, драматичната сила на сценичното действие с гениалната лаконичност на изразните средства. Неслучайно Чайковски, който презира позьорството, изкуствената усложненост и бутафорния шум в оперите, е видял в „Кармен“ идеала за музикална драма.

български

Esityksen ansiot (Näyttelijät & Tuotantotiimi )

Heittää

Miehistö

Yhtye