Name: Turandot
Start: 2023-04-02
End: 2023-04-02
Location: Sofia Opera

Organization

Singer

Soprano

Lilla Lee

Turandot

Tenor

Yoon Byung Kil

Calaf

Silvia Teneva

Liù

Assistant Director

Julia Krasteva

Sofia Opera & Ballet

Conductor

Francesco Rosa

Boris Spasov

Stage director

Plamen Kartalov

Set designer

Ioanna Manoledaki

Choreographer

Svetlin Ivelinov

Chorus master

Violeta Dimitrova

Repetiteur

Milen Stanev

Translator

Simeon Todorov

Tanya Lazarova

Gabriela Georgieva

Tsvetan Tsvetkov

The Emperor Altoum

Bass

Svetozar Rangelov

Timur

James Lee

Eunhye Kim

Baritone

Atanas Mladenov

Ping

Nikolay Pavlov

Pang

Hrisimir Damyanov

Pong

Nikolay Petrov

A Mandarin

olasz

Sofia

Bulgaria

Sofia Opera

Public

bolgár

angol

Approved

Един Бог знае кога, но, разбира се, много, много отдавна, както във всяка приказка някога е имало ледената принцеса Турандот.

За първи път персийският автор Низами, някъде той е посочен като азербайджански писател, разказва през 12 век поговорката за китайската принцеса Турандот. По-късно, през 18 век, тя се появява в различни сборници с персийски приказки, откъдето италианският драматург Карло Гоци създава своите „Приказки за театъра“.

Четиридесет години по-късно Фридрих Шилер „преразказва” написаната от Гоци в духа на традициите на „Комедия дел арте” забавна история, но вече с подчертано драматично напрежение на действието, с консолидиране и обособяване на характера на персонажите, внасяйки известнамистика и напрежение в централната сцена с гатанките на Турандот.

През 1919 г. Пучини посещава спектакъл в „Дойче театър” в Берлин, където е представена пиесата на Шилер „Турандот”.Нека припомним и друг подобен късмет – в живота на Пучини сякаш те са били предопределени, когато преди 20 години, през 1899 г., той вижда Сара Бернард в Париж, в пиесата на Викториен Сарду „Тоска”, която се превръща вповод за създаването на неговия шедьовър – операта „Тоска“.

И отново същият резултат – идеята за опера.Заедно с либретистите, драматурга Джузепе Адами и поета Ренато Симоне, Пучини участва пряко в разработването на либретото, с конкретни възгледи за сценичните ситуации, за двигателните схеми, преплитането на драматургичните мотиви.

В стиховете си от онова време той пише: „Тътря се прегърбен/ старостта ми тежи/ пред мен зее пропаст/ и смъртта ме дебне”.

В такова безутешно и мрачно настроение той започва да пише „Турандот”!

Работата е трудна;напредва, но много бавно.

Значително по-бавно от фаталното заболяване – рак на гърлото.В болницата, където хирурзите му имплантират специални радиеви нирони в гърлото, Пучини се обръща към тях с предизвестие – дайте ми още 20 дни!

Болестта не го побеждава, но уви – оставя го зад себе си.

Действието на операта се развива в Пекин, времето е легендарно. Мястото е на площада пред Императорския дворец. Принцеса Турандот е обявила, че ще се омъжи за този, който ще отговори на трите ѝ гатанки, но този, който се опита без да успее, ще трябва да се откаже от живота си. Много млади мъже вече са станали жертва на нейната жестокост. Тълпата очаква следващата екзекуция на млад персийски принц и моли принцесата да пощади живота му. На площада е и неизвестният принц Калаф. Появяват се стражите, разпръскват тълпата. Един старец пада на земята и младо момиче моли за помощ.

Калаф се притичва на помощ и открива, че това е баща му, детронираният тартарски крал Тимур, придружен от вярната робиня Лиу, която се влюбва в Калаф.В този момент се появява ослепителната Турандот и когато Калаф я вижда, той е завладян от силна любов и вече е взел решението си – ще спечели Турандот или ще плати с живота си.Въпреки молбите на баща си, на Лиу и на тримата министри Пинг, Панг и Понг, които са доста интересни и важни персонажи за действието, Калаф се втурва към гонга и обявява решението си с три удара.

Всички прекарват тревожна нощ, изпълнена с мъчителни въпроси – какво ще донесе новият ден, сватба или смърт. Най-после ще дойде някой, който ще отговори на гатанките на Турандот. Идва решаващият момент, всички отново са на площада и отново молят Калаф да се откаже. Появява се Турандот, тя разказва една трагична история, която ѝ се е случила в детството и която е причина за нейната омраза към всички мъже, а след това започва смело с въпросите си.

Първата загадка е – Какво е това светло видение, което се ражда всяка нощ и заключва хората и умира всяка зора, за да възкръсне отново в нощта?

Това е надеждата, след кратък размисъл отговаря Калаф.

Сред тълпата се разнася тиха вълна на надежда.Съдът на старейшините признава отговора.Объркана, Турандот задава втория си въпрос – Кое гори като пламък, но не е пламък: когато човек умира, става студено, а когато човек печели – блести като слънце?

Калаф се замисля за момент – Това е кръвта!

Турандот, обзета от ярост, задава третата си, последна гатанка – Какво е това, което изглежда като лед, но замръзва от огън, ако си свободен, държи те в робство, а ако станеш негов роб, се превръщаш в цар?

Калаф е объркан, Турандот триумфира и вече вижда себе си като победител. Ще се откажеш и от живота си, чужденецо! Но Калаф отговаря –

Това си ти, Турандот!

Мъдреците признават отговора, Турандот е шокирана от неочакваната победа на неизвестния принц. Изгубила високомерието си, тя моли баща си да не му я дава за жена, но императорът отказва. В този момент Калаф решава да зададе на Турандот собствената си гатанка – ако Турандот научи до зори името му, тя може да му вземе главата. Идва нощта, всички молят Калаф да напусне столицата. Пазачите довеждат в двореца бащата на Калаф и Лиу, за да научат нещо от тях. В този момент Лиу хваща ножа от колана на палача и се пробожда в сърцето, за да спаси любимия си. Палачите отнасят следващото мъртво тяло на Турандот. На изток се появяват първите слънчеви лъчи, Калаф протяга ръка към Турандот, която тя отхвърля. Тогава той я взема в прегръдките си и чудото се случва, целувката му разтапя леда в Турандот. Той ѝ казва името си и двамата тръгват към двореца на императора. „Любовта е светлината на света“, с тези думи завършва операта.

„Бих искал да напиша опера за любовта, живота и смъртта“, казва Пучини. Искам да дам отдушник на цялата си болка, вдъхновение и философия, търся думите и мелодиите, които ще се издигнат на небето.”

„Турандот” е драма на силните страсти, показана на живописен пъстър фон, където причудливо се съчетават източния блясък и буйност с кървавата жестокост, реалността – със символите.

Миниатюрните лирични вокални изяви, рисуващи преживяванията на главните герои, се редуват с внушителни масови сцени с мощно звучащи припеви /нещо нетипично за него/, ярко оцветени оркестрови епизоди. Музикалният език на операта е сложен. Композиторът залага на съвременните постижения на хармонията, на политоналността в някои моменти, на разчупването на ритъма. До голяма степен на изключителните гласови качества на Турандот и Калаф. Което недвусмислено вдъхновява голямото желание на Пучини да създаде съвършената опера.

По време на дните на дългоочакваните и понякога болезнени срещи с либретистите за следващата сцена той непрестанно коригира нещо от първо действие, някой акорд или една единствена нота. Всичко трябва да е перфектно. Най-внимателно изучава китайския фолклор, китайските инструменти, които впоследствие използва в оркестъра.

По това време той слуша много радио.Навсякъде, по всички радиостанции звучат неговите опери.В един момент той спира да ги слуша, завладян само от музиката на Турандот, сякаш обсебен от деспотична дъщеря на китайския император.

Дори през нощта в съня си той пише и я вижда на балкона със снежнобялото ѝ лице, покрито с диаманти, да го гледа с усмивка, с която тя сякаш му дава знак, че трябва да отиде, да удари три пъти блестящия гонг. Така пожелава Турандот! Така желае Калаф, чува той в съня си.

Той ги вижда, говори с тях, живее с тях.Никой друг не може да бъде толкова вдъхновен като Пучини, да живее в непрекъсната тръпка, с ентусиазъм, с такова темпо, с толкова много фантазия.

Понякога прехвърля чувствата си върху Лиу, в някои моменти дори е влюбен в нея.Малката Лиу, казва той, която жертва живота си за щастието на своя любим.Лиу, която заедно с Манон, Мими, Бътерфлай, Анджелика... не правят героични постъпки, не са облечени в лукс, не носят скъпи бижута, но правят всичко, дори жертват гордостта си в името насвоята любов.

Това беше непоколебимото кредо на Пучини, неговата философия, която той твърдо защитава – лошото трябва да бъде възмездено, доброто – да има цялото ни уважение!

На 29 ноември 1924 г. Миланската „Ла Скала“ посреща зората с огромен черен креп на фасадата.Великият Джакомо е мъртъв, новината за смъртта на Пучини се разпространява бързо.Невероятно е: ентусиазираният, влюбен в живота Джакомо, в когото е горяла страст, вече го няма, шепнат минувачите.

Цяло Милано потъва в траур, цяла Италия скърби, светът плаче за него. В оперните театри зрелищата биват отложени, певците спират да пеят, диригентите спират да дирижират. „Това беше най-добрият човек“, казват хилядите му приятели. „Той беше нашият композитор“. През целия си живот той закриля бедните, преследваните.

В началото на септември същата година Пучини се среща с Артуро Тосканини.На тази среща той свири оперната партитура, дори си помага с болния си глас.Предусещайки края си и малкото време, което остава за завършване на „Турандот“, той му показва 36 страници с бележки за музиката на липсващия финал и моли Тосканини да ги даде на Франко Алфано, неговия ученик, който завършва произведението.

И така се случва.

На 26 април 1926 г. се състои премиерата на „Турандот“ в Миланската „Ла Скала“.Каква премиера!Операта е изпълнена с тъжни лица, мъжете с черни вратовръзки, жените в тъмни рокли, без бижута, без цветя.Тосканини отива до диригентския пулт, операта започва.

След края на първо действие вместо аплодисменти се чуват викове.В края на трето действие, след арията на смъртта на Лиу, Тосканини сваля ръцете си, оркестърът спира, той се обръща към публиката и казва: „На това място смъртта отне перото от ръцете на маестрото“.

Всички се стават на крака, настава мъртва тишина. Тосканини напуска сцената.

Светът едва ли някога е виждал подобен спектакъл.

български

God only knows when, but to be sure long, long ago, as in every fairy-tale once upon a time there was the icy princess Turandot.

For the first time the Persian author Nizami, somewhere he is indicated as Azerbaijan writer, told in the 12th century the saying about the Chinese princess Turandot. Later, in the 18th century she appeared in different collections of Persian fairy-tales, where from the Italian dramaturge Carlo Gozzi created his “Tales for the Theatre”.

Forty years later, Friedrich Schiller “retold” the written by Gozzi in the spirit of the traditions of “Comedia del arte” amusing story, but already with emphasized dramatic tension of the action, with consolidation and differentiation of the nature ofthe characters, importing some mystic and tension in the central scene with Turandot’s riddles.

In 1919 Puccini visited a spectacle of “Deutsche Theater” in Berlin, where was presented Schiller’s play “Turandot”. Let’s remind us of another similar good fortune – in the life of Puccini, it was as if they were predetermined, when 20 years ago, in 1899 he saw Sarah Bernardt in Paris, in the play by Victorien Sardou “Tosca”, which became the occasion for the creation of his masterpiece, the opera “Tosca”.

And again the same result – the idea about an opera. Together with the librettists, the dramaturge Giuseppe Adami and the poet Renato Simone, Puccini took part directly in the development of the libretto, with concrete views of the scenic situations, of the movement schemes, the interweaving of the dramatic motives.

In his verses of that time he wrote:
“I am trudging bent/ my old age is heavy for me/ before me gapes an abyss/ and death is stalking me”.

In such an inconsolable and gloomy mood he began writing “Turandot”!  

The work was difficult; it advanced, but very slowly.

Significantly slower than the fatal disease – cancer of the throat. At the hospital, where the surgeons implanted him special radium nails in the throat, Puccini turned himself to them with a notice – give me just 20 more days!

The disease didn’t defeat him, but alas – it left him behind.

The action of the opera takes place in Peking, the time is legendary. The place is on the square in front of the Imperial Palace. Princess Turandot has announced that she would marry the one who will answer her three riddles, but the one who tries without succeeding, will have to give up his life. Many young men have already become victim of her cruelty. The crowd is expecting the next execution of a young Persian prince and is begging the princess to spare his life. On the square is also the unknown prince Calàf. The guards appear, they disperse the crowd. One old man falls on the ground and a young girl is asking for help. Calàf comes to the aid and discovers, that it was his father, the dethroned Tartarian king Timur, accompanied by the faithful girl slave Liù, who falls in love with Calàf. At that moment appears the dazzling Turandot and when Calàf sees her, he is overcome by strong love and he has already taken his decision – he will win Turandot or pay with his life. In spite of the supplications of his father, of Liù and of the three ministers Ping, Pang and Pong, who are quite interesting and important characters for the action, Calàf rushes to the gong and announces his decision with three strikes.

Everybody spends an anxious night, filled with tormenting questions – what will bring the new day, wedding or death. Will at last come somebody who would answer Turandot’s riddles. The decisive moment comes, everybody is again on the square and they again plead Calàf to give up. Turandot appears, she tells a tragic story, which happened to her in her childhood and which was the reason for her hatred for all men, and after that she begins boldly with her questions.
The first riddle is – What is this bright vision, which is born each night and locks men and dies each dawn, in order to arise again in the night?

This is hope, after short reflection replies Calàf.

A quiet wave of hope spreads among the crowd. The court of seniors acknowledges the answer. Confused, Turandot asks her second question – What burns like a flame, but is not a flame: when man deceases, it gets cold, and when one wins – it glitters like the sun?

Calàf thinks for a moment – This is blood!

Turandot, seized with rage, asks her third, last riddle –

What is this, which seems like ice, but freezes by fire, if you are free, it keeps you in slavery, and if you become its slave, you turn into a king?  

Calàf is confused, Turandot triumphs and already sees herself as winner. You will give up your life too, foreigner! But Calàf replies –

This is you, Turandot!

The wise men acknowledge the answer, Turandot is shocked by the unexpected victory of the unknown prince. Having lost her haughtiness, she begs her father not to give her to him for wife, but the emperor refuses. In that moment Calàf decides to ask Turandot his own riddle – if Turandot learns until dawn his name, she can take his head. Night has come, everyone supplicates Calàf to leave the capital. The guards bring in the palace Calàf’s father and Liù, in order to learn something from them. In this moment Liù grasps the knife from the butcher’s belt and stabs herself in the heart, in order to save her beloved one. The butchers carry away the next dead body of Turandot. In the east appear the first sunbeams, Calàf holds out his hand to Turandot, which she rejects. Then he takes her into his arms and the miracle has happened, his kiss melts the ice in Turandot. He tells her his name and they both set out for the emperor’s palace.
Love is the light of the world, with these words ends the opera.

“I would like to write an opera about love, life and death, said Puccini. I would like to give vent to all my pain, inspiration and philosophy, I am seeking the words and melodies, which will ascend in heaven”.

“Turandot” is a drama of the strong passions, shown on a picturesque colourful background, where bizarrely are combining the east splendour and exuberance with the bloody cruelty, the reality with the symbols. The miniature lyric vocal expressions, painting the experiences of the main characters alternate with imposing mass scenes with powerfully sounding choruses /something not so usual for him/, brightly tinted orchestral episodes. The musical language of the opera is complex. The composer relied on the modern achievements of harmony, on polytonality in some moments, on the breaking up of the rhythm. In a great extent on the exceptional voice qualities of Turandot and Calàf. Which unequivocally inspired the great desire of Puccini to create the perfect opera.  

During the days of the long-expected and sometimes painful meetings with the librettists for the next scene, he ceaselessly corrected something from Act one, some accord or one single note. Everything had to be perfect. He studied most carefully the Chinese folklore, the Chinese instruments, which he used subsequently in the orchestra.

At that time he listened much to the radio. Everywhere, on all radio stations sounded his operas. In a certain moment he stopped listening to them, overtaken only by the music of Turandot, as if obsessed by the despotic daughter of the Chinese emperor.

Even at night in his sleep, he was writing and saw her on the balcony with her snow white face, covered with diamonds, looking at him with a smile, with which she was as if giving him a sign, that he must go, to strike three times the glittering gong. So wishes Turandot! So wishes Calàf, heard he in his sleep.

He saw them, talked with them, lived with them. Nobody else was able to be so inspired as Puccini, to live in continuous thrill, with enthusiasm, with such tempo, with so much fantasy.  

Sometimes he shifted his feelings on Liù, in some moments he was even in love with her. The little Liù, said he, who sacrificed her life for the happiness of her beloved. Liù, who together with Manon, Mimi, Butterfly, Angelica... didn’t do acts of heroism, were not dressed in luxury, didn’t carry expensive jewellery, but they did everything, they even sacrificed their proud in the name of their love.

This was the indomitable credo of Puccini, his philosophy, which he firmly defended – the bad must be requited, the good – to have all our respects!

On 29 November 1924 La Scala di Milano met the dawn with an enormous black crape on the facade. The great Giacomo is dead, the news about Puccini’s dead spread quickly. It is incredible: the enthusiastic, fallen in love with life Giacomo, in whom passion was burning isn’t there anymore, were whispering the passers-by. Whole Milan went into mourning, whole Italy was grieving, the world was lamenting for him. At the opera houses the spectacles were put off, the singers stopped singing, the conductors stopped conducting. “That was the kindest person” said his thousands friends. “He was our composer”. During his whole life he protected the poor ones, the pursued ones.

In the beginning of September of the same year, Puccini met Arturo Toscanini. At this meeting he played the opera scores, even helping himself with his ill voice. Anticipating his end and the short time left for completing Turandot, he showed him 36 pages with notes about the music of the missing final and asked Toscanini to give them to Franco Alfano, his student, who completed the work.

And it happened so.

On 26 April 1926 took place the premiere of Turandot at La Scala di Milano. What a premiere! The house was filled with sad faces, the men with black neckties, the women in dark dresses, no jewellery, no flowers. Toscanini went to the conductor’s stand, the opera began. After the end of Act I, instead of applauses cries could be heard. By the end of Act III, after Liù’s death aria, Toscanini sank his arms, the orchestra stopped, he turned to the audience and said: “At this place death took away the pen from the hands of the maestro”.

Everybody was roused, there was dead silence. Toscanini left the stage.

The world has hardly ever seen such a spectacle.

English

Turandot by Puccini, vas 02 ápr 2023, -tól (2023/2023), Rendezte Plamen Kartalov,, Karmester Francesco Rosa, Boris Spasov, Sofia Opera, Sofia, Bulgaria

Előadás kreditek (Szereplők & Stáb )

Öntvény

Legénység

Program, névjegy és szinopszis

Életrajz

További irodalom

Az előadások időpontjai és helyszínei

Helyszínek