Name: Un ballo in maschera
Start: 2022-08-13T00:00:00.000Z
End: 2023-07-08T00:00:00.000Z
Location: Summer Theatre

Organization

Costume designer

Lily Kostadinova

Chorus master

Nevena Mihaylova

Assistant Director

Lina Peeva

Singer

Tenor

Valeriy Georgiev

Richard

Soprano

Joana Zhelezcheva

Amelia

Baritone

Marjan Jovanovski

Renato

Contralto

Daniela Dyakova

Ulrica

Bass

Delyan Slavov

Samuel

Diman Panchev

Branimir Nedkov

Silvano

Lyubomir Todorov

A judge

Milen Dinolov

A servant of Amelia

Stage director

Alexander Tekeliev

State Opera Bourgas

Conductor

Ivan Kozhuharov

Maria Tsvetkova-madjarova

Oscar

Valeri Turmanov

Translator

Srebrina Slavova

Orchestra

Others

State Opera Burgas Choir

Ballet

State Opera Burgas Ballet

Un ballo in maschera -  (A Masked Ball)

Veliko Tarnovo

Bulgaria

Tsarevets Fortress

Burgas

Summer Theatre

Un ballo in maschera Verdi

Public

A Masked Ball

Approved

Създаването на „Бал с маски“ напомня донякъде написването на „Риголето“. За пореден път Верди има големи неприятности с цензурата: отново вкупом си позволяват да го съветват как да направи произведението си безобидно. Операта е композирана през 1857 г. в Неапол върху сюжета на Еужен Скриб, известен за времето си драматург и либретист. Всъщност либретото на Скриб „Густав III, или Балът с маски“ е написано специално за Росини, който обаче така и не се заема с реализацията на операта. Вместо това опера написва Обер и тя става доста популярна, тъй като за убийството на шведския крал Густав III още

се говорело. В Италия плодовитият и твърде известен тогава композитор Меркаданте на свой ред написва опера по текста на Скриб. Нищо от това обаче не попречва на Верди да избере тъкмо този сюжет и даже сам да изготви плана - сценарий, който изпраща на Антонио Сома, адвокат и литератор. Де факто Сома се задоволява с това да преведе на италиански написаното от Скриб, вземайки предвид изискванията на композитора. Верди има договор за тази опера с неаполитанския театър „Сан Карло“. Когато обаче предлага завършената си творба (по онова време граф Феличе Орсини вече е направил атентата срещу Наполеон III в Париж), дирекцията на театъра отказва да я приеме. Убийството на крал Густав III през 1792  наподобявало покушението срещу френския император. Поискват от Верди да преработи операта си, но той категорично не се съгласява. Тогава дирекцията възлага на един от сътрудниците на цензурата да напише ново либрето. Той подготвя новия текст, но Верди отново безапелационно отхвърля предложението операта му да се играе в цензурирания си вид. Тогава театърът поисква от композитора да изплати предвидената по договора неустойка. Упоритият Верди пък на свой ред дава под съд дирекцията на театъра. За да се сложи все пак край на скандала, предизвикал остри протести в цяла Италия, неаполитанския крал Фердинанд II нарежда на ръководството на театъра да отстъпи в спора с Верди. От своя страна Антонио Сома прави известни промени в текста – така Густав вече е Ричард Уоруик, капитан Анкарстерм – Ренато и т. н. като действието се пренася от Стокхолм в Бостън. В крайна сметка накрая Сома дори не иска да подпише либретото, а вместо  името си слага инициалите Н. Н. Премиерата преминава с триумфален успех в римския театър „Аполо“ на 17 февруари 1859 г. Малко по-късно Франческо Пиаве прави последната преработка на текста.

 

Съдържание

 

   Зала в двореца на губернатора на Бостън Ричард Уоруик. Приближените на графа очакват аудиенция. Дошли са и двамата заговорници Самуел и Том, които търсят сгоден случай да премахнат графа. Влиза Ричард. Пажът Оскар му подава списъка на всички удостоени с покана за утрешния бал с маски в двореца. Ричард е развълнуван – в списъка той прочита и името на Амелия, съпруга на неговия приятел и личен секретар, креола Ренато, в която отдавна е влюбен, без обаче досега да се е решил да й разкрие чувствата си. Мислите му са прекъснати от влизането на Ренато. Секретарят му съобщава поверителна информация – разкрил е мащабен заговор срещу него; губернаторът обаче не обръща особено внимание на думите му.  До Ричард се доближава върховният съдия на Бостън и му поднася за подпис смъртната присъда на магьосницата Улрика. Оскар ги моли да не прибързват – според пажа Улрика не прави нищо лошо, само предсказва бъдещето на хората. Ричард си наумява още същата вечер всички, преоблечени и маскирани, да посетят врачката, за да видят прави ли в действителност магии. Това неразумно хрумване на Ричард крайно обезпокоява Ренато.

   Край колибата на Улрика. Около огъня на врачката са се скупчили хора, дошли да научат нещо за своето бъдеще. Появява се и преоблеченият като рибар Ричард, сяда недалеч и започва да се шегува с предсказанията на Улрика, което я разгневява. Междувременно идва морякът Силвано и моли врачката да му гадае. Улрика му предсказва, че скоро ще получи пари и повишение в службата. Продължавайки да се шегува, Ричард тутакси написва заповед за повишението на моряка и заедно с една кесия злато незабелязано я пъхва в мантията на Силвано. Всички са изумени от сбъдналото се пророчество. Пристига слугата на Амелия и съобщава на врачката, че господарката му е дошла да я помоли за нещо. Улрика незабавно изгонва всички, ала Ричард се скрива, любопитен да чуе какво ще иска Амелия. Младата жена моли магьосницата да й даде целебна билка срещу завладелите я чувства. Тя обича графа въпреки волята си. Улрика й казва, че такава билка има, но за да подейства, Амелия трябва сама да я откъсне. А тази билка расте на злокобно място – в градските гробища.

Въпреки това Амелия решава незабавно да иде там. Веднага след излизането й пристигат придворните на Ричард. Губернаторът отново започва да се подиграва на врачката, докато тя, вбесена, не го повиква, за да му предскаже неговото собствено бъдеще. Ричард с насмешка протяга ръката си. Страшно е пророчеството на Улрика – тя предрича съвсем скорошната му смърт. Още по-развеселен от казаното, графът пита кой ще бъде неговият убиец. Магьосницата се двоуми дали да му каже, но присмехът му в крайна сметка стопява колебанието й: ще го убие негов близък приятел, казва тя; този, с когото Ричард пръв се ръкува. В този миг пристига закъснелият Ренато – най-добрият приятел на графа. Нима той е способен на такова нещо? И Ричард демонстративно му подава десницата си. Доволен, че нищо лошо не го е сполетяло, нато също му подава ръка. Двамата се ръкуват.

   В гробищата. Наближава полунощ. Трепереща от страх, Амелия е дошла, за да търси лечебната билка. Колкото и сърцето й да се противи на това, с разума си тя съзнава, че трябва на всяка цена да се сдобие с нея. Привиждат й се призраци и всякакви създания на мрака, но въпреки това продължава да търси билката. Неочаквано към нея се приближава самият Ричард. Амелия е едновременно и уплашена, и щастлива. Тя го призовава веднага да си отиде; Ричард обаче е неспособен да преодолее порива на чувствата си. Амелия също няма повече сили да крие любовта си. Внезапно идва Ренато. Той се интересува не от скрилата се в мрака жена; заговорниците са тези,

които го тревожат. Ако Ричард не избяга тозчас, преоблечен в неговия плащ, неизбежно ще бъде убит. Графът не иска да остави Амелия сама, тя обаче го заклева да се спаси. Тогава Ричард накарва приятеля си да даде дума, че при никакви обстоятелства няма да заговаря тайнствената дама и ще я отведе, където тя пожелае. Ренато се заклева в честта си и подава плаща си на графа, който го намята и бързо се отдалечава. Малко след това се появяват заговорниците. Те доближават Ренато и, мислейки го за губернатора, понечват да го посекат. За голяма тяхна изненада обаче под наметалото се оказва не набелязаната жертва, а Ренато. Озлобени от провала си, те

настояват Ренато да им каже коя е дамата. Верен на своята клетва, той се спуска към злодеите. Но силите са неравностойни. Осъзнавайки, че мъжът й ще загине, за да избегне това, Амелия хвърля воала си. Всички са изумени, потресени. Когато разбират какво всъщност се е случило, заговорниците Самуел и Том тутакси започват да се подиграват на Ренато. Той е завинаги опозорен. Ренато се заклева на всяка цена да отмъсти на изменилия му приятел и поканва Самуел и Том да го посетят в дома му на другия ден.

   Кабинетът на Ренато. Обладан от неистова ревност, Ренато желае смъртта на Амелия – само по този начин ще бъде измит неговия позор. Тя е готова да умре. Единствената й молба е за последен път да види детето си.  Ренато склонява. Останал сам обаче, той променя решението си. Нека умре не съпругата му, а Ричард – негова и само негова е вината за всичко! Пристигат Самуел и Том. Ренато им съобщава намерението си да убие графа. Заговорниците не са съгласни – според тях не на Ренато, а на тях самите принадлежи привилегията да премахнат Ричард. В крайна сметка се споразумяват да теглят жребий. Влиза Амелия, за да съобщи, че е дошъл Оскар. Ренато накарва жена си да избере едно от трите сложени на масата листчета. Със свито сърце тя вдига едно от тях. На него е написано името на Ренато. Влиза Оскар с поканите за маскения бал. Сплотени от кървавата си цел, Ренато и двамата офицери – заговорници решават да се възползват от предоставилата им се благоприятна възможност и да убият Ричард именно на бала.

   Кабинетът на Ричард. Губернаторът е взел трудното решение да се раздели с Амелия, като за целта изпрати Ренато посланик в Лондон. Той трябва да замине за столицата с жена си още на следващия ден. Влиза пажът Оскар и казва на графа, че вече е време да иде на бала. Едновременно с това подава на графа едно писмо, донесено от някаква непозната жена. Ричард прочита писмото, в което Амелия анонимно му съобщава, че не бива да ходи на бала, защото там ще бъде убит. Графът обаче копнее да зърне за последен път, макар и отдалеч, своята любима. Той се намята с плаща си, слага си маската и тръгва към залата с гостите.

   Балът е в разгара си. Маскираният Оскар открива между маските Ренато. Креолът напразно увещава пажа да му каже как е облечен графа – Оскар категорично отказва. Тогава Ренато поверително му споделя, че се налага да съобщи нещо изключително важно на своя приятел, тъй като животът му е в опасност. Разтревожен, пажът веднага му описва костюма на графа. Ренато тържествува. Скоро в залата влиза замисленият и посърнал Ричард. Той спира Амелия, за да си вземе сбогом с нея. В този момент до тях се доближава Ренато и с нетрепваща ръка забива камата си в гърдите на нищо неподозиращия Ричард. Смъртно ранен, графът се свлича на земята. Със сетни сили той успява да се повдигне и заявява пред всички, че е назначил Ренато за посланик и неговата последна воля е той да замине незабавно на поста си заедно със своята съпруга. След това Ричард признава, че безумно е обичал Амелия, но въпреки това никога не е злоупотребил с доверието на приятеля си. Ренато е потресен, съкрушен от думите му. Ала вече е твърде късно…

български

Giuseppe Verdi may not have deliberately courted controversy, but he was not a man to shy away from it either. La Traviata, which had scandalized audiences by casting a courtesan as its heroine, had only just squeezed past the censor’s eye. But A Masked Ball (Un ballo in maschera), with its proposed depiction of a royal assassination based on the murder in 1792 of King Gustav III of Sweden, was just one step too far for the authorities.

In all, more than two years passed between Verdi’s original commission from the Teatro San Carlo in Naples, which he gave up on, to Un ballo in maschera’s premiere, on 17 February 1859, at Rome's Teatro Apollo. By that time, the opera’s setting, in order to be approved, had been removed from the recent history of eighteenth-century Scandinavia to a fictional palace in seventeenth-century colonial Boston.

Now the Wiener Staatsoper presents a version of the opera that reinstates the King of Sweden at the center of the drama. Refusing to heed the warnings of his closest confidant, Count Anckarström, that there is a plot to assassinate him, Gustav’s affair with Anckarström’s wife, Amelia, draws his friend into the conspiracy.

What mattered most to Verdi was not an accurate depiction of the past, but the opportunity that a real-life event gave him to intensify the emotional impact of his music. And there can be no better example of the composer’s genius than the duet “Teco io sto” sung by Gustav and Amelia, in which Verdi achieves the perfect marriage between the characters’ melodies and the meaning of their words.

English

Veiklos kreditai (Atlikėjai ir kūrėjai )

Atlikėjai

Įgula

Ansamblis