Name: Carmen Suite, Paquita
Start: 2022-10-22T00:00:00.000Z
End: 2022-10-22T00:00:00.000Z
Location: Sofia Opera

Organization

Conductor

Andrey Galanov

Choreographer

Alberto Alonso

Sonia Calero Alonso

Stage director

Boryan Belchev

Costume designer

Hristiana Mihaleva

Repetiteur

Manush Manev

Aleksandra Ivanova

Juliana Idesman

Sofia Opera & Ballet

Carmen Suite, Paquita

Sofia

Bulgaria

Sofia Opera

Main Hall

Carmen Suite, Paquita: Carmen Suite No.1 Bizet (+1 More)

Public

Carmen Suite No.1

Paquita

Approved

CARMEN-SUITE
The ballet of the Sofia Opera presents the famous work “Carmen-Suite”, written by the composer Rodion Schedrin – a marvellous interpretation of Georges Bizet’s music of genius.

The ballet “Carmen-Suite” was created specially for the great Russian ballerina Maya Plisetskaya, choreographer and stage director is Alberto Alonso, and its premiere was at the Bolshoi Theatre in April 1967. More than forty years ago, this spectacle was shown also on the Sofia stage, at the guest-performance of the National Ballet of Cuba. In the role of Carmen incorporated herself another great ballerina – Alicia Alonso.

What is the story of this ballet work?
One evening the National Ballet of Cuba was on a guest-performance in Moscow. When she saw the performance of “El salar” by Alberto Alonso, Maya Plisetskaya understood right away that this was the choreographer, able to stage “Carmen” in a different, untraditional way, escaping from the mawkish pseudo Spanish style of the ballet classic.

She found herself behind the curtain, eager to meet the Maestro. She saw Alberto and turned directly to him with the words: “Would you like to make “Carmen”? For me.” He exclaimed: “How did you read my thoughts? This is my dream!” About Maya Plisetskaya Alberto Alonso said that she was the 100 percent Carmen – a real personification of rebelliousness and irreconcilability. Maya Plisetskaya herself in not one or two interviews shared that for her it was the role of her life; something more – in it she input a political message: the character is a symbol of the free personality, leading a fatal fight with the authorities of that time. Not less difficult than the fight with the Soviet culture bearers was the search of music. After the refusal by Shostakovich and Khachaturian, the composer Rodion Schedrin (Maya Plisetskaya‘с husband) created the orchestration, inspired by the rehearsals.

This way Mérimée‘s moving plot and the depth of feelings in Bizet’s opera acquired a philosophical touch in the ballet-suite. “Carmen” is an amazing quintessence of passionate emotions and strong characters, expressed through the content of the short novel and the music by the composers.

PAQUITA
The spectacle is performed with variations on Ludwig Minkus’s music and Marius Petipa’s choreography.

First staging by J. Mazilier at Grande Opéra. Georges Ellie, Paris, 1846.

Premiere
The premiere of the 2-act spectacle took place on 1 April 1846 in Paris in the Grande Opéra theatre; ballet master J. Mazilier, set designers R. Filastre, Ch. Cambon, P. Lieterl, Т.G. Sechan, Е. Deplechen.

Lucien Petipa; in the role of Inigo – Pirson.

At the Paris Opera the ballet was triumphing till 1851, while there was working the performer of the title part Carlotta Grisi (after that she departed to her husband the ballet master Jules Perrot in Russia, where she received a two-seasons contract and where among the performed parts was also Paquita).

Further productions
Vadim Budarin, Nina Soldun, Ina Korneyeva – “Pas-de-trois” from “Paquita”, the Ballet of the Mariinsky Theatre in the 1950-s or the 1960-s

Since then the ballet was repeatedly revived on the stages of different musical theatres.

Several productions were created by Rudolf Nureyev. In 1964 he produced this ballet for the English Royal Dance Academy, then in 1970 – for the Italian theatre “La scala”, in 1971 Nureyev transferred his version in two theatres: the Vienna State Opera and in the company of the American Ballet Theatre in New York.

In the Soviet period in the USSR the ballet was staged by the ballet masters K.F. Boyarsky (1957), P.A. Gusev (1972), N.A. Dolgushin (1974), O.M. Vinogradov (1978), T.N. Legat (1987, Stanislavsky and Nemirovich-Danchenko Moscow Music Theatre), etc.

Destiny of Marius Petipa’s choreography
The ballet version in Marius Petipa’s staging didn’t fail. It was preserved by N.G. Sergeyev, who wrote down in the beginning of the ХХth century the ballet repertoire of the Petersburg’s Imperial Company with the system of choreographic recording of his pedagogue V.I. Stepanov. Departing in emigration, N.G. Sergeyev carried away with him all his notes and used them many times by his own, producing ballet spectacles on different stages, where life drew him. In 1922-1924 N.G. Sergeyev was ballet master of the Riga Music Theatre and produced there according to his notes several spectacles, including “Paquita”. Today his collection is stored in the USA, in the library of the Harvard University, and it is accessible for all ballet artists.

In 2000, after these notes Marius Petipa’s redaction was restored by Pierre Lacotte for the Paris Grande Opéra. This way the ballet came back, not in its initial appearance, but in the redaction of Marius Petipa – on the stage, on which started its history.

PAQUITA
ballet in two acts

to music by Édouard Delvedez and Ludwig Minkus

libretto by Paul Foucher and Joseph Mazilier

based on Cervantes' novella "The Little Gypsy"


Premiere on 1 April 1846 at the Grand Opera, Paris, staged by Joseph Masilier


CHARACTERS:
Lucien d'Hervilly, young aristocrat

Iñigo, Elder of the Gypsy Gabor

Don López de Mendoza, Governor of Zaragoza

Count d'Hervilly, French general, Lucien's father

The Sculptor

Paquita

Doña Serafina, sister of Don López

The Countess, mother of Count d'Hervilly

Young gypsy

 

The action takes place in 18th century in Spain.

SYNOPSIS
In a gypsy camp, near Zaragoza, lives the beautiful Paquita. But she is not a gypsy. Her presence here is linked to a terrible crime, committed in 1795, but shrouded in secrecy. Paquita carefully guards the medallion-portrait of her father, whom she knows only to have been murdered by an unknown assassin. She was very young then and remembers only that someone took her away from her home and left her in this camp.


But here it is, in the valley, in the vicinity of Zaragoza, arrives the French general Count d'Hervilly. He has come to erect a monument to his brother Charles, also a soldier, once villainously murdered, together with his wife and daughter on this spot.


At the same time, Don Lopez de Mendoza, the governor of this province, is scheming how he can sooner marry his sister Serafina to the young and wealthy aristocrat Lucien d'Hervilly. And Iñigo, the elder of the camp, is also plotting how to win the heart of the lovely Paquita, with whom he has long been in love. But the gypsy soon notices that a strong feeling is burning between Lucien and Paquita. Inigo goes to the governor, Don López de Mendoza, and the two hastily hatch a dastardly plan to destroy Lucien – by getting him drunk on wine mixed with sleeping-drug and then hiring assassins to liquidate him.

Fortunately, the cunning plan does not come to fruition – Paquita overhears their conversation and manages to save her beloved by replacing the bottles with wine, thus lulling the insolent gypsy to sleep. The hired assassins, who had previously been ordered to kill a sleeping man in the house, mistakenly kill Iñigo himself instead of Lucien.


And the protagonists, Paquita and Lucien d'Hervilly, alive and unharmed, go to the big ball in Zaragoza and report the betrayal of the governor, who is immediately arrested. Here Paquita sees the portrait of her murdered hero, Charles d'Hervilly, and, comparing it with her locket, realizes that it is her father. Nothing will now prevent the two young people from being together.

The first performers of the two main roles were Carlotta Grisi and Lucien Petipa.

English

КАРМЕН - СЮИТА
Жорж Бизе-Родион Шчедрин
Балетът на Софийската опера представя  прочутата творба „Кармен – сюита”, написана от композитора Родион Шчедрин - великолепна интерпретация на  гениалната музика на Жорж Бизе.

Балетът „Кармен-сюита” е създаден специално за голямата руска балерина Мая Плисецкая, хореограф и режисьор е Алберто Алонсо, а премиерата е в Болшой театър през април 1967 г. Преди повече от четирдесет години този спектакъл е показан и на Софийска сцена, при гастрол на Кубинския национален балет. Ролята на Кармен претворява друга голяма балерина – Алисия Алонсо.

Каква е историята на тази балетна творба?
В една вечер Националният балет на Куба е на гастрол в Москва. Когато гледа постановката „Ел салар” на Алберто Алонсо, Мая Плисецкая веднага разбира, че това е хореографът, способен да постави „Кармен” различно, нетрадиционно, бягайки от сладникавия псевдоиспански стил на балетната класика.

Озовава се зад кулисите, изгаряща от нетърпение да се срещне с маестрото. Тя вижда Алберто и направо се обръща към него с думите: „Искате ли да направите „Кармен”? За мен.” Той възкликва: „Как прочетохте мислите ми? Това е моята мечта!” За Мая Плисецкая Алберто Алонсо казва, че е стопроцентова Кармен – истинско въплъщение на бунтарството и непримиримостта. Самата Мая Плисецкая в не едно и две интервюта споделя, че за нея това е ролята на живота и нещо повече, в нея тя влага политическо послание: героинята е символ на свободната личност, повела фатална битка с тогавашната власт. Не по-малко трудно от борбата със съветските културтрегери е и търсенето на музика. След отказа на Шостакович и Хачатурян, композиторът Родион Шчедрин (съпруг на Мая Плисецкая) създава оркестрацията, вдъхновен от репетициите.

Така вълнуващият сюжет на Мериме и дълбочината на чувствата в операта на Бизе придобиват философски оттенък в балета-сюита. „Кармен” е удивителна квинтесенция на страстни емоциии и силни характери, изразени чрез съдържанието на новелата и музиката на композиторите.

ПАХИТА
Представлението се играе с вариации върху музиката на Лудвиг Минкус и хореографията на Мариус Петипа.

Първа постановка на Ж. Мазилие в Гранд Опера. Жорж Ели, Париж, 1846г.

Премиера
Премиерата на двуактния спектакъл се състои на 1 април 1846 г. в Париж, в театъра Гранд Опера; балетмайстор Ж. Мазилие, художници Р. Филастър, Ш. Камбон, П. Лиетерл, Т. Ж. Сешан, Е. Деплешен. Люсиен Петипа; в партията на Иниго – Пирсон.

В Парижката опера балетът шества до 1851г., докато там работи изпълнителката на главната партия Карлота Гризи (после тя заминава при своя съпруг балетмайстора Жюлю Перо в Русия, където получава договор за два сезона и където сред изпълняваните партии е и Пахита).

По-нататъшни постановки
Вадим Бударин, Нина Солдун, Ина Корнеева – „Па дьо труа“ от „Пахита”, Балетът на Мариински театър през 1950-те или 1960-те

Оттогава балетът нееднократно бива възобновяван на сцените на различни музикални театри.

Няколко постановки са създадени от Рудолф Нуреев. През 1964 г. той поставя този балет за английската Кралска академия по танци, после през 1970 г. – за италианския театър Ла Скала, през 1971 г. Нуреев пренася своята версия в два театъра: Виенската Държавна опера и в трупата на Американския балетен театър в Ню Йорк.

В съветския период в СССР балетът поставят балетмайсторите К.Ф.Боярский (1957 г.), П.А.Гусев (1972г.), Н.А.Долгушин (1974 г.), О.М.Виноградов (1978г.), Т.Н.Легат (1987 г., театър „Станиславский и Немирович-Данченко“) и др.

Съдба на хореографията на Мариус Петипа
Версията на балета в постановката на Мариус Петипа не пропада. Тя бива съхранена от Н.Г.Сергеев, записал в началото на ХХ век балетния репертоар на Петербургската императорска трупа по системата на хореографския запис на неговия педагог В.И.Степанов. Заминавайки в емиграция, Н.Г.Сергеев отнася със себе си всички записки и сам нееднократно ги използва, поставяйки балетни спектакли на различни сцени, където го запраща животът. През 1922-1924г. Н.Г.Сергеев е балетмайстор на Ригския  музикален театър и поставя там по своите записки няколко спектакъла, в това число  и „Пахита“. Днес неговата колекция се съхранява в САЩ, в библиотеката на Харвардския университет, и е достъпна за всички балетни дейци.

През 2000 г. по тези записки редакцията на Мариус Петипа е възстановена от Пиер Лакот за парижкия театър Гранд Опера. По този начин балетът се връща , не в първоначалния му вид, а в редакцията на Мариус Петипа – на сцената, с която започва неговата история.

ПАХИТА
балет в две действия
по музика на Едуар Делведез и Лудвиг Минкус
либрето Пол Фуше и Жозеф Мазилие
по новелата на Сервантес „Малката циганка”

Премиера на 1 април 1846 в Гран опера, Париж, постановка на Жозеф Мазили

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
Люсиен д'Ервили, млад аристократ
Иниго, старейшина на циганския табор
Дон Лопес де Мендоза, губернатор на Сарагоса
Граф д'Ервили, френски генерал, баща на Люсиен
Скулпторът
Пахита
Доня Серафина, сестра на Дон Лопес
Графинята, майка на граф д'Ервили
Млада циганка

Действието се развива през 18 век в Испания

СЪДЪРЖАНИЕ
В цигански табор, край Сарагоса, живее  красавицата Пахита. Но тя не е циганка. Присъствието й тук е свързано с страшно престъпление, извършено през 1795, но покрито с тайна. Пахита грижливо пази медальона- портрет на своя баща, за когото знае само, че е бил убит от неизвестен за убиец. Била е съвсем малка и помни единствено, че тогава някой я извел от родния й дом и я оставил в този табор.

Но ето, че в долината, в околностите на Сарагоса, пристига френският генерал Граф д'Ервили. Дошъл е да издигне паметник на своя брат Шарл, също военен, някога злодейски убит, заедно със съпругата си и дъщеря си на това място.

В същото време Дон Лопес де Мендоса, губернаторът на тази провинция, плете интриги как по-скоро да омъжи своята сестра Серафина за младия и богат аристократ Люсиен д'Ервили.  А Иниго, старейшината на табора, също крои планове как да спечели сърцето на прекрасната Пахита, в която отдавна е влюбен. Но циганинът скоро забелязва, че между Люсиен и Пахита  пламва силно чувство. Иниго отива при губернатора Дон Лопес де Мендоса и двамата набързо скрояват подъл план за унищожението на Люсиен –като го напият с вино, примесено със сънотворно, а сетне наемат убийци, за да го ликвидират.

За щастие, коварният план не се осъществява – Пахита чува техния разговор и успява да спаси любимия си, като подменя бутилките с вино и така приспива наглия циганин. Наетите убийци, получили преди това заповед да убият спящ мъж в дома, вместо Люсиен убиват по грешка самия Иниго.

А главните герои, Пахита и Люсиен д'Ервили, живи и невредими, отиват на големия бал в Сарагоса и съобщават за предателството на губернатора, който веднага бива арестуван. Тук Пахита вижда портрета на своя убития  герой, Шарл д'Ервили и като го сравнява със своя медальон, разбира, че това е нейният баща. Вече нищо няма да попречи двамата млади да бъдат заедно.

Първите изпълнители на двете главни роли са били Карлота Гризи и Люсиен Петипа.

български

Uznanie za predstavenie (Obsadenie & Tím )

Posádka