Organization

State Opera Bourgas

Singer

Soprano

Joana Zhelezcheva

Leonora

Mezzo-soprano

Daniela Diakova

Azucena

Stage director

Ivan Savov

Conductor

Deyan Pavlov

Costume designer

Chorus master

Nevena Mihaylova

Choreographer

Galina Kalcheva

Assistant Director

Lina Peeva

Peter Tiholov

Baritone

Maryan Yovanoski

The Count of Luna

Tenor

Valeriy Georgiev

Manrico

Bass

Kostadin Mechkov

Ferrando

Irina Dobrovolskaya

Ines

Lyubomir Todorov

Ruiz

Nikolay Nikolov

An old Rom

Milen Dinolov

A messenger

Translator

Srebrina Slavova

Others

State Opera Burgas Choir

Orchestra

State Opera Burgas Orchestra

Ballet

State Opera Burgas Ballet

Il trovatore -  (The Troubadour)

Bulgaria

Il trovatore Verdi

Public

Private

The Troubadour

Approved

Accordionist

Instrumentalist

Archlutenist

Baroque Flutist

Baroque Oboist

Baroque Trumpetist

Bassist

Bassoonist

Cellist

Clarinetist

Contrabassist

Cornettist

Flutist

Guitarist

Harper

Harpsichordist

Hornist

Lutenist

Mandoline Player

Musette de cour Player

Oboist

Organist

Percussionist

Pianist

Recorder Player

Saxophonist

Tenor Violinist

Timpani

Trombonist

Trumpeter

Tuba Player

Vibraphonist

Viola Pomposa Player

Viola da gamba

Viola d’amore Player

Violinist

Violino Piccolo Player

Violist

Actor

Broadcasting

Chefdirigent Musiktheater

Choir

Chorus Director

Composer

Dancer

Dramaturge

Executive producer

Extra

Hairstylist

Illustrator

Librettist

Lighting designer

Makeup artist

Orchestra Operations

Other

Photographer

Poet

Repetiteur

Set designer

Sound designer

Stage Manager

Teacher

Video designer

Vocal coach

Wig & Makeup Designer

Writer

Writing and performance

Contralto

Countertenor

Bass-baritone

Alto

Child vocalist

Continuo

Silent

Spoken

After the production of Rigoletto, Verdi returns to Busseto to work on a new opera. The play the composer chooses is "Troubadour" - the debut of young Spanish playwright Antonio Garcia Gutierrez. Even before he wrote Rigoletto, Verdi drew the attention of librettist Salvatore Camarano to this romantic drama, "rich in ideas and feelings" (January 2, 1850), which could serve as the basis for operatic libretto.

            In Gutierrez's drama, historical events (the first uprisings of Spanish cities in the early 15th century) represent the common background against which fictional, intricate intrigue unfolds. The main actors in it are the Gypsy Azucena, who stole the child of Count di Luna to avenge her mother's death; the sons of the Count - Manrico, brought up by Azucena, and the young Count di Luna - enemies who do not suspect the blood connection between themselves; Leonora, Manrico's beloved, to whose hand his brother reaches out. The duel, the abduction from the monastery, the battles and finally the death of all the positive characters - these tragic images, incredible situations, and the whole gloomy protest tone in the play bring her closer to the romantic dramas of Victor Hugo.

            "People say that the opera is dark and there is too much death in it ... what else is in it? ..." (January 29, 1853). In these bitter words there is also disappointment with the extinguished revolution of 1848, the death of the Italian patriots and the death of loved ones.

            As in his earlier operas, at Troubadour, Verdi does not seek to recreate the historical setting. All the events that take place on the stage are just an occasion for him to create a bright and deep soul drama of the actors. And he achieves this with all the power of a mature gift.

            In Verdi's work, Troubadour stands closest to operas written on Hugo plots. The same dark color, sharp contrasts and romantic rebellion as in his early opera Hernani (1843). The same traits, combined with keen attention to the characteristics of the characters, relate the "Troubadour" stands closest to operas written on Hugo plots. The same dark color, sharp contrasts and romantic rebellion as in his early opera Hernani (1843). The same traits, combined with keen attention to the characters of the characters, relate Troubadour to Rigoletto. In its musical-dramatic totality, Troubadour is inferior to its close predecessor, but surpasses it by its inexhaustible melodic richness. The tunes of this opera are filled with passion, anger, burning grief, and sometimes with gentle, sublime lyrics. It is these tunes that are imbued with folk songs, which have won her huge popularity.

            Success has been accompanying the Troubadour since its first production (Rome, Apollo Theater, 19 January 1853). Tiber, pouring from its trough and flooding the streets adjacent to the theater, does not stop the audience, eager to hear Verdi's new opera. At nine o'clock in the morning, a crowd crowded the theater. The spectacle elicits universal delight. Soon after, the Troubadour was staged with triumphant success in Paris, London, Petersburg and other cities in Europe.

            In 1857 Verdi transformed the Troubadour for the Paris Grand Opera, where it was called "Le Trouvere". Significant changes to the new version were introduced in the third act, filled with a number of ballet scenes, and in the finale. The unusually laconic final version of the opera's main stage (after the final rubble) is expanded in the French version: when they bring Manrico to death, the Miserere sounds again and the farewell tune of the troubadour.

            Excerpts from the Troubadour were performed here in the first attempt to create an opera house - in 1891, when fragments of various operas were performed on January 2. The whole work of Verdi was staged in 1914 by the Opera Company under the direction of T. Hadzhiev and directed by K. Mihaylov - Stoyan.

English

След постановката на „Риголето“ Верди се връща в Бусето, за да работи над нова опера. Пиесата, която композиторът избира, е „Трубадур“ – дебют на младия испански драматург Антонио Гарсия Гутиерес. Още преди да напише „Риголето“, Верди насочва вниманието на либретиста Салваторе Камарано към тази романтична драма, „богата на идеи и силни усещания“ (2 януари 1850), която може да послужи за основа на оперно либрето.

            В драмата на Гутиерес историческите събития (първите въстания на испанските градове в началото на XV век) представляват общия фон, върху който се развива измислената, заплетена интрига. Основните участници в нея са циганката Азучена, откраднала детето на граф ди Луна, за да отмъсти за смъртта на своята майка; синовете на графа – Манрико, възпитан от Азучена, и младият граф ди Луна – врагове, които не подозират за кръвната връзка по между си; Леонора, любимата на Манрико, към чиято ръка се домогва неговият брат. Дуелът, отвличането от манастира, битките и накрая смъртта на всички положителни герои – тези трагични образи, невероятни ситуации, както и целият мрачно-протестен тон в пиесата я доближават до романтичните драми на Виктор Юго.

            „Хората казват, че операта е мрачна и в нея има прекалено много смърт… Какво още има в него?...“ (29 януари 1853). В тези горчиви думи оттеква и разочарование от потушената революция през 1848 година, от гибелта на италианските патриоти и смъртта на близките хора.

            Както и в по-ранните си опери, в „Трубадур“ Верди не се стреми към пресъздаване на историческата обсстановка. Всички събития, които стават на сцената, за него са само повод да песъздаде ярко и дълбоко душевната драма на действащите лица. И той постига това с цялата сила на зрялото дарование.

            В творчеството на Верди „Трубадур“ стои най-близо до оперите, написани по сюжети на Юго. Същият мрачен колорит, резки контрасти и романтично бунтарство, както в ранната му опера „Ернани“ (1843). Същите черти, съчетани с изостреното внимание към характеристиките на действащите лица сродяват „Трубадур“ стои най-близо до оперите, написани по сюжети на Юго. Същият мрачен колорит, резки контрасти и романтично бунтарство, както в ранната му опера „Ернани“ (1843). Същите черти, съчетани с изостреното внимание към характерите на действащите лица сродяват „Трубадур“ с „Риголето“. По музикално-драматичната си цялост, „Трубадур“ отстъпва на своя близък предшественик, но го превъзхожда по неизчерпаемото мелодично богатство. Мелодиите на тази опера са пълни със страст, гняв, пареща мъка, а понякога – с нежна, възвишена лирика. Именно тези мелодии, пронизани от народопесенни интонации, са завоювали нейната огромна популярност.

            Успехът съпътства „Трубадур“ още от първата постановка (Рим, Театър „Аполо“, 19 януари 1853). Тибър, прелял от коритото си и залял съседните на театъра улици, не спира публиката, жадна да чуе новата опера на Верди. От девет часа сутринта многобройната тълпа обсажда театъра. Спектакълът предизвиква всеобщ възторг. Скоро след това „Трубадур“ е поставен с триумфален успех в Париж, Лондон, Петербург и в други градове на Европа.

            През 1857 година Верди преработва „Трубадур“ за Парижката Гранд опера, където е поставена под името „Le Trouvere“. Съществени изменения в новата редакция са внесени в третото действие, изпълнено с редица балетни сцени, и във финала. Необикновено лаконичната в основната редакция на операта финална сцена (след финалния терцет), във френската редакция е разширена: когато отвеждат Манрико на смърт, отново звучи „Мизерере“ и прощалната мелодия на трубадура.

            Откъси от „Трубадур“ са изпълнени у нас още при първия опит за създаване на оперен театър – през 1891 година, когато на 2 януари се изпълняват фрагменти от различни опери. Изцяло творбата на Верди е поставена през 1914 от Оперната дружба под диригентството на Т. Хаджиев и режисурата на К. Михайлов – Стоян.

български

The Troubadour by Verdi, lø. 26 aug. 2023, Fra (2023/2023), I regi av Ivan Savov,, Dirigent Deyan Pavlov

Forestillingkreditter (Ensemble & produksjonsteam )

Cast

Mannskap

Ensemble

Program, Informasjon & Sammendrag

Bilder

Videre lesning

Forestillingsdatoer og spillesteder

Sted